„Миналото на Устово” събра в два тома историкът доц. Христо
Гиневски . Трудът му бе представен пред над 120 човека в малката зала на Народно читалище „Кирил Маджаров”. Книгата представи доц. д-р Георги Митринов от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин”. В творбата се проследяват периодите до Балканската война и от Балканската война до обединението на града, в които дълги години е било самостоятелно селище. „От тук насетне всички български изследователи и историци могат да ползват събраните на едно място материали, които имат огромно значение, както от историческа, така и от етнографска и краеведска гледна точка”, каза доц. Митринов.
През годините назад за отделни моменти от живота в Устово са писали Стою Шишков, Николай Вранчев, Анастас Примовски, Анастас Саламбашев и други, но за първи път в една книга са събрани материали, които проследяват историята на селището от първите предположения за заселването му, през годините на Възраждането, периода след Освобождението, чак до 1960 година, когато тогавашният град Устово става част от обединения Смолян.
„Книгата е много добре оформена, снимките в нея са с много добро качество, като се има предвид, че огромната част от тях са стари и не са добре запазени”, посочи секретарят на читалището Величка Каварджикова. Тя подчерта и факта, че всички проучени документи са посочени под линия, а томовете има географски показалец, което улеснява читателя.
Автора е убеден, че излизането на една селищна история винаги е събитие. „Преди всичко за хората, както и за това, че ще се припомнят много бележити заслужили устовци, както и позабравени събития и особено за младото поколение. История на едно селище се пише много трудно. Преди години бях на крачка да се откажа, защото историята на дадено населено място е многопланова. В нея се описват икономика, култура, училища, църкви, стопанска деятелност, бит, психология и пр. От друга страна винаги в едно градче или село има и междуличностни и междуродови отношения, и трябва много внимателно и дипломатично да се пише, за да не се обидят днешните поколения. Мисля, че в това отношение съм намерил мярката“, казва Гиневски. Според него, от тук нататък много трудно може да се напише история на селище, което не е самостоятелно. След 1960 г., когато е обединено с Райково и Смолян, има вече съвсем друга история. „Но до тогава е селище със своя самобитна култура, със свой облик, проблеми и постижения. Така че никак не беше лесно да се събират и разчитат материали през тези десетилетия работа“, казва автора.
Сред интересните събития в Устово той подреди женският бунт в Устово през 1868 година срещу посещението на византийския владика Иларион, който е може би единствен в нашата история. Тогава жените са се вдигнали да гонят владиката. Тогава мъжете правят организация, като изкарват жените си, за да не бъдат те арестувани от турските заптиета. И действително турците са се стъписали и са се чудели какво да правят с жените. „В резултат на бунта е изгонен гръцкият владика да не идва в Устово. Местните са признавали само български владика. Женският бунт е бил малко известен. В книгата е описан подробно, което до сега не е правено. Приложени са и гръцки документи. Самият владика описва бунта срещу себе си и аз го цитирам“, посочва Гиневски. Той посочва, че и първото читалище в цялата област е отворено в Устово. С училището е същото. „През 1860-1862 г. е построена най-импозантната училищна сграда до църквата „Св. Никола“, сега за жалост вече е съборена, но има запазени снимки. Сградата е трикатна и от нея е нямало по-голяма в Средните Родопи“, разказва автора.
Чрез историята на селищата се вижда историята на родовете. Но книгата не е история на родовете, а на селището и чрез нея, те намират своето място. В нея Гиневски е описал създаването на Популярната банка, първите наченки на промишлени предприятия – керемидената фабрика и тухларната, лимонадената работилница, медникарската кооперация „Ахъчелеби“. „Нямало е такава чаршия в цяла Южна България със своите 160 дюкяна с уникална архитектура, за която са писали и Възрожденските вестници. От неразбиране на нейната културна същност беше развалена, за да се разширят площадите. В Устово се е провеждал и първият Среднородопски панаир“, отбеляза Гиневски.
оя.