Приближава 10 ноември. Уж всичко вече е ясно за това какво е станало тогава, но може и да не е така. Кой знае какви тайни крият руските документи? Така разследващата журналистка от „24 часа“ Алексения Димитрова постави нова въпросителна, на въпрос който се смяташе, че напълно е проучен, описан и „подпечатан“ вече от изживелите го поколения.
Години наред тя се занимава прецизно с темата за 10 ноември и неговите „герои“. Сред над 700 искания направени от нея за достъп до документи – от български и американските служби, една от темите са събитията около знаковата дата, обърнала посоката на „вятъра“ в България. За всичките й над 20-годишни увлечения на разследващ журналист, от документите от тайните служби, които успява да получи, казва че една от големите й изненади е свързана точно с тази дата.
Имаше преди години спор дали ЦРУ или КГБ стои зад 10 ноември. „Сред разсекретените документи, които получих от службите в САЩ, бяха и докладите на тогавашния американски посланик у нас – Сол Полански. От неговите доклади се оказва, че той изобщо не е знаел какво се случва, абсолютно неинформиран е бил какво става в България. 10 ноември му идва като гръм от ясно небе“, казва Димитрова. Това се доказвало и от факта, че даже важен човек от посолството бил пуснат в отпуска в интервала около паметната дата. По тази причина, според нея, това е и единствения американски посланик с предсрочно прекратен мандат. Друг факт, четейки „между редовете“, обаче й указвал, че Андрей Луканов е бил чест гост на американското посолство. „Говорено е и е писано много за 10 ноември, но не може да се каже, че всичко се знае, руските документи не са отворени, а те могат да крият много факти за истината“, каза Димитрова.
Журналистката представи в Клуба на културата в Смолян тази вечер двете си документални книги „Отдел за убийства” и „Тайните досиета на царя”. Огромният труд вложен в тях тя описа вълнуващо, но и в своя си стил – на немска прецизност – фактологично. Успява да „превърти“ машината и да получи документите от секретните служби. „За „Тайните досиета на царя“ четох 17 папки от Разузнаването – близо 3000 страници“, отчете авторката. Досието на Царя е събирано от 1946 г. до 1993 г. от 50 агенти в различни управления на ДС. Нейният прочит, подреден и преведен от скучния език на агентите – някои от тях неграмотни, други изрядни – тя прави върху 384 стр. Книгата й съдържа и внушителния брой от 150 факсимилета на документи.
Подобна е историята и на другата прясно нашумяла книга „Отдел за убийства“, издадена т.г. За нея прави поредния си голям пробив и получава документи от разузнаването свързани с подхвърлена й преди години реплика, че е имало в България отдел към ДС за мокри поръчки. Оказва се вярно, въпреки че първоначално службите категорично отричат. Тя обаче се усъмнява в това, че един от героите свързани с тайната структура – Трайчо Белопопски, е бил осъден на смърт доста необичайно, само с показанията на трима свидетели. Така започва разследването й. Свръхсекретната и неизвестна досега Служба 7 за извършване на „остри мероприятия“ към Първо главно управление, е съществувала, била е създадена още през 1963 г., посочва авторката след края на разследването. А колкото до работата си, пред събралата се публика тя заключи: „От всеки документ може да се роди нещо“.
За авторката:
От 1995 г. Алексения Димитрова работи в отдел “Анализи” на в. “24 часа”. Преди това е работила в седмичника в. “Поглед”. Има 20-годишен опит предимно в журналистически разследвания и над 4000 публикации в над 40 печатни и електронни медии в България, САЩ, Русия, Великобритания. Завършила българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и следдипломна квалификация по журналистика в същия университет. Специализирала журналистика и журналистическо разследване в Световния прес институт и в Колумбийския университет в САЩ, в Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт, Холандия и в Училището по журналистика в Архус, Дания.
Смолян прес