Българска му работа
Когато човек, млад или стар, си отиде завинаги от този свят, тогава неговите роднини, близки и приятели тъгуват. Кой по-малко, кой
повече – те тъгуват. И това е обяснимо – човек, с когото довчера си общувал, вече е или в рая или в ада.
Веднага след смъртта живите се втурват към фирми и печатници, за да направят традиционното – издаване на съобщение за смъртта със заглавия: „жалейка“, „скръбна вест“, „последно сбогом“, а когато трябва да се отбележат определени периоди от време от смъртта на близкия – 40 дни, тримесечие, шестмесечие, година и т. н., тогава пак се тича по фирми и печатници за издаване на друга тъжна информация със заглавие: „тъжен помен“, „възпоминание“, „помен“. После, въоръжени с тиксо, лепило и кабари, хукват да разлепят тези информации, както се вика „над път и под път“.
През която й да е улица на град, село или махала, да се мине, все ще се видят тези съобщения. Ще се видят залепени покрай улични стени, по сгради, по електрически стълбове, по колони при входове на учреждения, при входове на жилища, на крайулични дървета и най-вече по автоспирки, автогари, гари, подлези, надлези. На много места, както е в Смолянско, по спирките е написано „Лепенето е забранено!“, но кой ти гледа надписа.
Има случаи, в които некролозите носят не само тъга, но и вреда. Чужденците, които посещават нашата страна, се „зверят“ пред тази хаусова „украса“ и понеже те не знаят български, не знаят и българската традиция по отношение на некролозите, те си мислят, че хората на снимките, са престъпници – престъпници, които се издирват от полицията или от интерпол. Некролозите са една мъничка брънка в мисленето на чужденците, че българският народ е престъпен народ.
В потвърждение на това, че снимките от некролозите се смятат от чужденците, че са престъпници, е и следният факт: млада руска писателка-романистка (омъжена за българин, разведена), гостувала в „Шоуто на Слави“ по БТВ, разказва, че е написала повече от 20 криминални романа подписани с различни псевдоними. И забележете: един от тези криминалета е написан изцяло въз основа на некролозите, които са тъжната украса на българските градове и села.
Контролът в това отношение трябва да се проявява от Общинските съвети и кметствата. Крайно време е да се сложи ред в лепенето на некролозите. Нашите градове и по-големите села се обновяват – строят се нови жилища, хотели, административни сгради, банки, училища, здравни и търговски заведения и всичко това се загрозява с тъжната информация, наречена некролози. Вярно е, че тъгата по близък човек е голяма, но нека тази тъга се съобщава при гробищните паркове и в дворовете на черквите. Българските традиции са полезни и те трябва да се спазват, но по отношение на лепенето на некролози, тя трябва да престане да съществува.
Емануил КОНСУЛОВ, ноември 2010 г.