Пенсионер избира стъпките си по калния горски път. Наоколо е тихо и снежно,
чуват се приглушените шумове от двете родопски села Боровина и Катраница, кацнали на отсрещни баири. Човекът продължава пеша през гората, за да стигне от едното до другото село. Те са на един хвърлей разстояние, но от почти половин век мечтаят да се свържат с асфалтов път.
„22 години стаж имам в Мадан и Смолян и през това време всеки ден по три часа съм пътувал до работното място. Сметнал съм, че една година е 250 надници, а за 22 години имам 6000 надници. Не съм имал квартира, все съм си живял в Боровина. Като сметна по три часа пътуване всеки ден, излиза че цели две години съм изкарал в автобуса, за да ходя на работа. Ако се сметне по днешния курс на билета от 7 лв., излиза, че това ми струва 35 000 лв. Тоест дал съм един апартамент за пътуване, за да работя в Смолян и Мадан. На управляващите искам да кажа, че аз съм изкарал живота си в автобуса, но поне младите не искам така да страдат“, разказва вървейки 64-годишният бивш миньор Смаил Сирак.
Изповедта му е по повод започналата в три мадански села подписка за асфалтиране на пътя между Боровина и Катраница, който е само 4 км.
В смолянското Катраница и маданските села Боровина и Студена вече са събрани над 600 подписа. Проблемът е колкото елементарен, толкова и неразрешим – по средата на шосето минава границата между общините Смолян и Мадан. В Маданско е 2,5 км от отсечката, а в Смолянско – 1,5 км и никоя от двете общини не го поддържа.
Всяка година хора от двете села правят доброволни бригади
които насипват черния път с чакъл, за да може да се минава. Той е незаконен и всъщност не е никакво шосе, но всички от селата минават по него, тъй като така им излиза в пъти по-евтино да стигнат до Смолян. По асфалта от Боровина до Смолян в едната посока е 50 км, докато по черния път е под 25 км.
„Някогашният първи на Окръжния комитет на БКП Величко Караджов веднъж мина пеша разстоянието между двете села и обеща да има път тук, а това стана, като бяхме още деца“, спомня си бившият кмет на Мадан Атанас Милев.
Трасето е пробито преди 18 години по проект за нормален път. През мандата на Милев от 1991 до 1995 г. община Мадан направила проекта за асфалтирането на пътя и включването му в четвъртокласната мрежа. Били отпуснати 2 млн. лв. „Тогава се срещнах с горските и получихме от тях съгласие да не отчуждаваме имоти и съкратихме процедурата“, разказва Милев. Работата спряла през 1995 г. със смяната на кметовете в двете общини.
„Намерихме проекта в общината, през годините никой не го е търсил. Сега обаче той не върши работа, защото трябва да се направи всичко наново. А това не може да стане без община Смолян“, казва сегашният кмет на Мадан Фахри Молайсенов (ДПС). Готов е меморандум за общи действия, който ще предложи на кмета на Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ).
Подписката тръгва първоначално от единствения работодател в Боровина – шивашката фирма, в която са наети 25 души.
„Селото сега е забравено и от Господ. Когато дойдохме преди една година, всички тук говореха само за пътя – колко скъсява разстоянието, колко удобно би било, но никой не поема инициативата. И в това безпарично време никой не очаква да се отпуснат пари за тоя път. Безработицата тук е близо 100% , а с шосето ще се решат куп проблеми“, казва Мариана Янчева от собствениците на шивашкия цех. „Има работници от селата, които пътуват за Мадан, искаме да ги вземем в нашата фирма. Ако пътят се оправи, ще увеличим персонала си с хора от Катраница“, добавя Янчева. В Катраница преди години имало частни шивашки цехове и обучени работнички, които сега не идват в Боровина на работа, тъй като трябва да заобикалят, пътуват 70 км само в едната посока. „Ако пътят се направи, в пъти по-бързо ще се стига и до Смолян, всеки ден товарим тук тирове и едва идват по обиколния път, ще спестим и пари, и нерви“, нарежда Янчева. „С този път наполовина се скъсява разстоянието на селата за административно обслужване, за Бърза помощ и болница, образование, бизнес, което ще ги спаси от обезлюдяване“, казва и другият собственик на цеха Антон Иванов. „Идвайки тук, се превърнахме в услуга за вземане на рецепти за лекарства, ходене до банки, плащания на мобилни оператори, за внасяне на документи в разни институции, до НОИ за осигуровки. Защото хората, които работят по селата, трябва да отсъстват един ден от работа и да пътуват
100 км в двете посоки, за да свършат това, а пенсионерите пък нямат пари“, разказва Иванов.
На мегдана в Боровина един през друг местните се включват в подписката. „Трябва да има път, сега се чудим кого да молим за лекарства, защото излиза скъпо да се пътува“, твърди Рафие Хаджимустанска. „Плащал съм на трактор лични пари, за да чисти предната зима пътя към Катраница, когато карах натам хляб за селото, толкова години хората се мъчат с този път, трябва да се направи нормален най-накрая“, настоява и Велин Хаджийски. „Младите се изнасят масово от тук в Мадан, Смолян и из страната. Били сме над 500 души, а сега вече сме 400. Този път ще спаси положението, иначе постепенно хората ще се изнесат и училището ще затвори, а ако няма училище – селото си отива“, реди кметицата на Боровина Десислава Чернева (ГЕРБ). В местното основно училище „Васил Левски“ колективът от осем учители също подкрепя подписката. Защитеното школо е строено през 1987 г. и е с физкултурен салон и стол, но децата са едва 24 и са само в слети паралелки.
„Преди 13-14 години идваха ученици от Катраница пеша по черния път“, припомня Росен Миланов, директор на училището в Боровина. Сега четири деца от Катраница учат тук. Всеки от родителите се спасява както може с пътуването им. В Катраница живеят около 200 жители. По-големите деца учат в Смолян. За малките обаче е много трудно да пътуват, а най-близкото училище по асфалтов път е на 20 км. „Нека и нашите села най-накрая да влязат в 21-и век, нали се строят магистрали, колко му е тук 4 км да се направят. Иначе излиза, че мечките наоколо имат повече права от нас, хората“, заключава разпалено Велин Хаджийски от Боровина.
Петя Гайдарова, в. „Труд“