Ягодина: Сватба и взривове на 12.12.12

  Взривове и сватба в един ден обслужваше на 12.12 .12 г. кметът на откъснатото от света село Ягодина Митко Сакалев. С костюм и вратовръзка той първо достави в касети хляб на селото през затворения от канари участък от пътя, след което бракосъчета двойка от София в Ягодинска пещера. Младоженецът Симеон Ордарски /40 г./ и булката Десислава Младенова/35 г./ бяха отседнали в Девин и дойдоха нормално до пещерата за бракосъчетанието, тъй като основния път до атрактивния обект не е пострадал от паднали скали. Двамата започнаха брачния живот със звука на каба кайда от гайдарка в родопска носия в залата за бракосъчетания под земята. След като ги врече във вечна вярност, кметът се върна на срутището затворило от неделя пътя за селото, за да следи взривяването на скалите, които трябваше да обезопасят ската. Първият взрив към 14 часа обаче се оказа безрезултатен. Специалистите от наетата за взривяването от община Борино маданска фирма се качиха по указани пътеки от местни пещерняци още сутринта на ската над срутището и заложиха взривове, но след неуспешния опит обясниха, че глинени възглавници в скалите са поели детонацията и канарите останали на мястото си. 14 души екип на фирмата отново започна да слага взривове в скалите за втори взрив късно следобяд в сряда. Плановете бяха след първия взрив пътят бързо да се разчисти и отвори, но след като той не успя, от фирмата заявиха, че пътя няма да може да бъде отворен до края на деня. Към 17 часа последва втори взрив, който свали около 100 кубика скали. Днес още един взрив ще махне останала скална козирка, след което се планира разчистване на пътя.В екипа, който следиха цял ден десетки очи бяха алпинисти, сапьори, машинисти, технически персонал и геолог. Взривяването те извършват по алпийски способ, като за целта слагат от 5 до 10 килограма взрив в пукнатините на скалата на разстояние от 5 до 10 метра над пътя. За взривовете районът се отцепваше в радиус от 500 метра. Според техническия ръководител на фирмата Севдалин Палазлиев, операцията не е сложна, взривът е повърхностен, тъй като целта му е да свали само опасните, откъртени и изветрели от времето парчета от ската. „Правили и сме и по-сложни операции, сондажно взривяване на пътища с хиляди кубици откоси. Количеството взрив се преценява от бомбаджията на място, но говорим за минимални количества. Зарядите се слагат в процепите от алпинисти, които се спускат с въжета по ската. Все пак може да има всякакви изненади, очакваме да паднат около 50-100 кубика от взрива“, обяснява операцията Палазлиев. В екипа е специалистът по взривни дейности инж. Паликаров, който е с 20 години опит, отбелязва главният инженер на фирмата Емил Кадиев. И добавя, че са правили взривяване това лято на милиметри от сградата на община Златоград, без изобщо да се разбере. „Този път е строен през 60-те години на миналия век. Местните хора, казват, че от скоро са започнали да се появяват висулки лед, затова геологът трябва да каже дали да се направи повърхностно отводняване на скалата, за да не се допуска повърхностно проникване на води. Предполагам, че след взривяването и разчистването пътя ще бъде безопасен за хората“, каза Кадиев. С решение на междуведомствената комисия за въстановяване и подпомагане към Министерски съвет за разчистването на свлачището бяха отпуснати 8547 лв. Според Кадиев, тези пари няма да стигнат за взривяването. Очакванията му са операцията да излезе в пъти по-скъпа, но сметките ще бъдат ясни след края й. „В никой случай тези пари няма да стигнат за решаване на проблема“, убеден е и селският управник на откъснатото село. Проекти за ремонт на пътната отсечка има, но заради защитеният район Буйновско ждрело от екоинспекцията не разрешават взривни дейности. „Да се смее ли човек да плаче не знам, добре, че няма трагедии поне. Засега нямаме бедстващи, ток си имаме, като паднат скалите чак тогава ще се разбере дали ще имаме път или не“, вдига рамене Сакалев. На входа на селото на кофа за боклук той е сложил написана на ръка табела:Пътят е затворен. От както паднаха скалите в неделя вечер постоянно маневрира по дългия 1.5 км участък от селото до срутището, за да закара хора, да вземе хранителни продукти. Хората в Ягодина казват, че са обезверени, че до Нова година пътят им ще бъде проходим. Опасният участък, който се налага да преминават пеша, е не повече от 15 метра, но в него са надвиснали огромни ледени висулки, а скалата се чува, че пука над главата ти. Няма човек, който да не изпитва страх като минава, виждаш сто тона скала над главата си, която може да падне всеки момент и се молиш на Бога, казва 55-годишният Жеко Юнчев, който е един от доброволците, каращи с кмета хранителни продукти от срутището до селото. „Има хора, които много се страхуват и притесняват да минат под скалата. Аз го правя на добра воля, иначе работя по временната заетост. 30 години съм по пътищата, почиствам го този път и знам, че много камъни падат. Тази година, обаче, се появиха много висулки, повече от всички други години, и са много опасни. Дай Боже жертви да няма“, казва Юнчев. Има ли брашно – няма страшно, вметва Митко Мишев /55 г./, който заедно с още около двайсетина мъже и вчера очакваше новина за пътя на мегдана в селото. „И друг път се е случвало да се откъсва пътя от камъни. Преди 20 години от този скат камък падна върху Москвич-а на фелдшера, но се отърва човека само с уплах. досега не е имало жертви и дано да няма. Тук пътя е риск, защото и дървета са падали и камъни и ако се случи да мине кола е въпрос на късмет нищо да не ти се случи“, казва Мишев. Казва, че е работил като багерист на асфалтова база и знае, че никога при взрив не може да се каже колко скала ще падне. „Може и пътя да се откъсне от падането на скалата, всичко е възможно. Но пътя така или иначе е рискован“, казва Мишев. Добре, че нямаме смъртни случаи и тежко болни досега, казва и Асен Чаушев /49 г./Според него възрастните хора в селото приемат по-спокойно ставащото с пътя от младите, защото са виждали всичко през живота си. „По пътя по цялото Ягодинско ждрело от главния път за Доспат от където до селото са 8 км, има надвиснали скали и падат камъни, трябва навсякъде да се обрушат, обаче в последните години не е правено. Затова и никой не знае какви са корозиите на скалите, и кога ще се откъсне камък. Трябва да се поддържа ждрелото! И камъните да се махат и мантинели трябва да се сложат. Не само по изборите да обещават на хората в селото и след това 4 години – нищо“, гневи се Чаушев. От Ягодина има 8 км черен път към девинското село Триград, но той е проходим само за високопроходими автомобили. В района,обаче, снежната покривка мина 30 см с последните валежи и пътуването по него е почти невъзможно. Трябва държавата да направи нужното за населението да е спокойно как пътува тук, защото такава голяма скала не е падала досега, отсичат и Красимир Кисимов /55 г./ и Тошко Доспатлиев /52 г./. Кисимов добавя, че проблеми с доставки на хляб и храна в селото засега няма, но народа се мъчи с превоза и трябват спешно да се отвори пътя. Куп старци край него на площада един през друг се гневят, че са нужни героизми и куп пари, за да се снабди човек с лекарства. „Джипитата ни са в Борино, фелдшер тук, който ни обслужва, Радой Хаджийски ни гледа добре, но за направление трябва да се ходи до Борино, а за аптека на 25 км в едната посока до Девин. Сега отвориха отскоро аптека и в Борино. Ако обаче се влоши човек и трябва да търси болница, тръгва към Смолян или Пловдив, защото тази в Девин от година не работи.