– Г-н Петров, след толкова шум около НАО “Рожен” се чуват гласове
какво толкова вършат астрономите, че имат очи да искат повече пари в тази криза?
– Астрономията се е развивала, откакто човечеството съществува. Всяка цивилизация е имала астрономически наблюдения и ритъмът и се е движил от това. А нашата цивилизация няма как да функционира без тази наука. Не можем да си представим настоящето без спътници. А как ще се развият климатичните изменения на Земята без участието на астрономията. Човечеството е стигнало до там, че овладява Космоса и от нас зависи дали ще бъдем в крак с всички съвременни нации. Според изследване в САЩ от 196 държави България заема 37-о място по брой научни публикации в света. Което се дължи основно на работата в тази обсерватория. Т.е. астрономията е част от представянето ни пред света в добър аспект. Гордеем се с нашите спортисти, но по същия начин можем да запитаме с какво един шахматист помага за безпаричието на пенсионерите.
– Ясно е, че закърпихте бюджета. Но от всичко, което се изговори, остана усещането, че астрономите просто си стоят тук на студено и си мажат филии с лютеница. Това ли вършите?
– За всеки 6 месеца напред има наблюдателна програма. Всеки астроном знае кога и какво ще наблюдава. Всяка ясна нощ, без значение дали е празник, почивен ден и пр., астрономът наблюдава и между 6 и 12 часа през деня евентуално спи. След това прави анализ на своите наблюдения и търси резултат, който се изразява в научни публикации. Те се четат от световната научна общност. Но предварително трябва да сме чели и разбрали всичко, случило се по темата… Астрономите в една държава няма как да работят отделно от колегите си по света. Те са свързани в една мрежа. Средно 200 научни публикации годишно дава НАО “Рожен”. Последното откритие през м.г. са две нови екзо планети извън Слънчевата система. Тази година за първи път е наблюдавана и двойка звезди с най-къс период на обикаляне една спрямо друга. Това са открития, отбелязани в световната научна периодика.
– Как ще коментирате думите на премиера за ядрения синтез?
– Науката дава продукт, което стана ясно дори и в изказването на премиера – за това как ще се справяме с ядрения синтез. За първи път именно астрономията дава идея, че бихме могли да произвеждаме енергия при ядрен синтез. Така светят звездите. Да, астрономията не произвежда материални блага, но ако нямаме наблюдения върху активността на Слънцето, ако не познаваме законите на астрономията, ние не можем да имаме спътници и спътникова навигация, тоест няма да има комуникации, интернет…
– Получихте финансиране, но срещу работа. Как ще коментирате задачите от премиера?
– Да, тези средства ще ни спасят от затваряне. Но нямаме дългосрочно решение. В момента закрепихме състоянието на обсерваторията до края на тази година и за идната година – до изчерпване на следващия бюджет. Трайно решение няма, надявам се в следващи преговори да решим какво ще правим занапред. Ще се справим със задачите. Отново ще наблегнем върху цикъла на слънчевата активност, как може да влияе върху растенията, върху горите. Можем да вземем статистики за валежи, средни температури. Имаме автоматични станции за температура, влажност, валежи и ще направим съпоставка как влияе върху заболявания на дървета в различни гористи масиви. Климатът директно се влияе от космическото време и слънчевата активност.
– Чувствахте ли се удобно след разговора с премиера?
– За какво удобство говорим. Уча 20 години, за да събера знания в главата си и накрая да се занимавам с елементарни теми. Как да се отговори на репликата: да не изпуснете кометка или астероид да удари Земята. Е, хубаво, нека да го приемем – на майтап звучи прекрасно. Както трябва да се гледа на майтап, че роженските мечки ще преборят бистришките тигри. Сериозно е това, което се отнася до обществото. Не могат да се изключват нещата. Да правим пътища, но да правим и наука. Борисов прави магистрали в страната, ние в небето.
– От изследванията ви не може ли да се печели, имате ли такива проекти?
– Да, ние не печелим пари. Ние се стремим към чиста наука. Магнитните бури не могат да бъдат предсказвани, така че няма как да правим прогнози. Въпреки че излизат такива по медиите, те нямат научна стойност и подвеждат хората… Имаме много проекти за сериозни суми. Но по тях не можем да изразходваме пари за издръжка и заплати. Тези проекти са свързани с научна апаратура и изследвания. Апаратурата на обсерваторията е подменена с около 5 млн. лв. по наши проекти в последните 10 години. Имаме проект за 1,6 млн. лв., от който сме направили нова електроника за управление на телескопа за 280 хил. евро, нов спектрограф за наблюдение, който се прави за 300 хил. лв., и др. Но това не са пари от бюджета. Ние сме докарали в пъти повече пари спрямо финансирането ни. В науката има едно състезание кой пръв ще намери отговора. Например не знаем в момента на какво се дължат глобалните климатични изменения на Земята, най-вероятно са свързани с цикли на слънчевата активност. Имаме идеи, по които работим. И ще се опитаме да изпреварим другите. Слънчевата активност е свързана с мощни изригвания, които водят до магнитни бури на Земята. Все още няма категоричен отговор дали те влияят или не върху хората. И сме в процес на изследване в широко сътрудничество не само с колеги, но и с лекари, ветеринари, за да разберем как магнитните бури влияят върху човека и животните. Много е важно.
– Няма ли начин и да печелите от нещо?
– Може да печелим, но няма да е научно. Ето, като говорим за магнитните бури, можем да покажем колко сме велики и да продаваме прогнози. Или да правим хороскопи срещу заплащане. Всеки астроном може да бъде перфектен астролог, но то ще е несериозно. Нещо практично е да се разбере влияе ли слънчевата активност върху фито- и биопланктона в морето и сладките води. Това финансиране няма да ни донесе. Но сега търсим отговор на този въпрос. Факт е, че при висока слънчева активност се повишава радиационният фон, той влияе върху микроорганизмите, вкл. върху някои заболявания по растенията. Ако познаваме добре слънчевата активност и космическото време, ние можем да предсказваме коя култура ще вирее по-добре и как да третираме насажденията.
– Като звено на БАН вашият бюджет е свързан с академията. Не е ли по-коректно НАО “Рожен” да има отделен бюджет?
– Това е най-доброто решение. Ако се приеме, ние никога няма да изпадаме във финансов колапс и да сме принудени да общуваме с институции чрез вас. Но в крайна сметка сме служители, не можем да вземем решение за национален обект. То зависи от управляващите. Би могло да се прокара отделен закон, свързан с пряко финансиране, то би разрешило проблемите ни за в бъдеще. Националната астрономическа обсерватория е на държавата, а не на БАН.
– Вие сте лицето на борбата за обсерваторията…
– Нашите научни постижения по нищо не отстъпват на тези от НАСА, в световен мащаб се съобразяват с нас. Затова обезумявам, че трябва да обяснявам защо ни е нужна наука. Едва ли не да се чувствам виновен, че правя наука. Справям се с 4 чужди езика, за да чета литературата си. Учил съм 5 години математика. Където и да отида в чужбина, ме представят като човека, сам направил телескоп. Защото телескопът тук за слънчеви наблюдения ми беше докторската защита. Пет такива телескопа има в Европа. Навсякъде по света, когато става въпрос за астрономия и Слънце, се съобразяват с моето мнение. И сега вместо наука, да се занимавам с това ще оцелее ли обсерваторията. Простичко е: затворим ли я – край с астрономията. Е, 80 души без работа, не е болка за умирачка. Обаче десетилетия назад хора са постигнали нещо в световен мащаб и ние сега да го затрием…
ВИЗИТКА
Д-р Никола Петров е роден на 2 март 1971 г. в Костинброд.
Завършва астрономия в СУ “Кл. Охридски”.
От 15 години работи в НАО “Рожен” и е неин зам.-директор.
Световнопризнат специалист по хелиофизика, конструирал единствената на Балканите кула за наблюдение на Слънцето с телескоп.
в. „Труд“