Имаше такава дата помните ли, 10 ноември….
На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията, след като е управлявал еднолично в продължение на 33 години.
Само часове по-рано в Германия е паднала Берлинската стена.
Тогава, след промяната очаквахме светлото бъдеще. И от тогава минаха 23 години, един съзнателен трудов път на цяло поколение.
Промяната? Да, има я. От социализъм минахме през анархия, порнопартизъм и чужбински патриотизъм. Какъв е главният резултат от „промяната“? – Електоратът избяга. Следващите поколения сричат испански, немски, английски и … каквото дадат. А тук останахме куп пенсионери, мутрите, сбърканите патриотари, сбърканите в главата от социализма наивисти – беднюги и политиците ни.
С това темпо след още 10 години села почти няма да има, пенсионерите ще са отишли в рая като мъченици и светци, а останалите ще са оредели до санитарния минимум.
И ще останат само политиците. Защото едно е да си политик, друго държавник- като Буров например. В демокрацията не случихме на държавниците, затова и демокрация не видяхме в истинския смисъл на думата. Демо – крация – власт на народа. 23 години след прехода тя остава мечта.