Посмъртно ще бъде награден старшина от резерва Петър Савов Шарков
от името на министъра на отбраната с почетен знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ – І степен, съобщиха от военно формирование 36920 – Смолян (връх Голям Перелик). Шарков ще получи почетния знак за проявен героизъм, решителност, себеотрицание и спасяване на 8-годишно дете с цената на живота си.
През лятото на 2008 година, в края на месец август, Петър Шарков се намира на почивка със съпругата си и неговата дъщеря в къмпинг „Каваците” край Созопол. Синът му, който е военнослужещ във военно формирование 36920 – връх Голям Перелик през този период се намира на мисия в Афганистан. На злополучната дата, 28.08.2008 г., по време на самостоятелна разходка на неохраняемия плаж, Петър забелязва давещия се 8-годишен Джон Стефан Иванов (от гр. Казанлък). Той незабавно навлиза в бурното море, с цената на много усилия успява да изнесе детето и с последни сили да го предаде на останалите мъже, притекли се на помощ. За съжаление за по-нататък силите му не достигат и след проведената му реанимация от хора на плажа не успява да оцелее.
Биографични данни на
старшина от резерва Петър Савов Шарков
Роден на 07 май 1950 г. в село Солища. Основното образование, Петър завършва в Широка лъка, след което продължава в техникум по горско стопанство в град Батак. Военната си служба отбива в гранични войски в София и по-късно в Ивайловград . След казармата продължава образованието си в полувисшия институт по съобщения ”Аврам Стоянов” гр. София, където се запознава със съпругата си Лена Трендафилова Бонева. През 1974 г. двамата са разпределени на работа в „Окръжно управление на съобщенията” гр. Смолян.
След пристигането си в Смолян кандидатства и започва работа в поделението на връх „Голям Перелик” (от 1974 г.) , където работи до пенсионирането си през 1994 г. – общо 20 години служба в поделението.
За този период е награждаван многократно с медали и грамоти. През това време се раждат и децата им Радослав (1975 г.) и Румяна(1978 г.) . След пенсионирането си се занимава с дърводелство и в не един дом има мебели изработени от неговите ръце. Запален скиор, турист, ловец, фотограф и любител на родния край. Заедно с колеги и приятели участва във възстановяването на параклиса „св. Кирик и Юлита”,
намиращ се по пътя за връх Голям Перелик. Намира смъртта си на 28.08.2008 г. по време на семейна почивка на къмпинг „Каваците” край Созопол, спасявайки от удавяне 8-годишно момче от град Казанлък.
През 2009 г. непосредствено до параклиса „св. Кирик и Юлита” под връх Голям Перелик, на така наречената „военна чешма” в негова памет е издигната паметна плоча.