Аз съм щастливата кокошка. Живея щастливо и се радвам на голямата
измама. Стопанинът ми слага перде да се чувствам щастлива… Живея в излюзорната измама на невидимото щастие. Мога да се усмихна, но клюна не ми позволява. Затова кудкудям. Радвам се на абсурда. Аз съм щастлива кокошка не къде да е, а в България. Смеете се, а? Смейте се. Но не Вие, аз съм щастливата. 🙂 Казвате живея в лъжа. Да. Но на кой му пука, още по-малко на мен в краткия ми живот. Поне аз съм щастлива в абсурдната Ви държава.
В която хората са нещастни от скапано здравеопазване, постоянни безкрайни реформи, безкраен пъзел от закончета, наредби и данъци, такси, санкции и срокове. Несигурност. Това е обратното на щастието. Затова съм щастлива, защото съм сигурна.
Европейският съюз не създава сигурност за Вас, но за мен – да. Вие не сте защитен вид като мечките – но те да. Така че, аз съм наистина щастлива кокошка, мечките са защитени, а Вие сте нещастните хора. Ставате щастливи само ако Ви огрее да влезете в полезрението на Големия. И той да изсипе Благодатта си над Вас. Но това е временно, защото няма санкция от Европа, никой от ЕС не е заложил, че Вие трябва да сте щастливи. А моето щастие е постоянно.
Жалко за политиците, че аз не мога да гласувам. Или може би не… Не знам дали щастливите поданици са най-добрите поданици… и най-гласуващите. Едва ли. За какво им е да ги купят ако са щастливи. Значи не е полезно на политиците да сте щастливи.
А на мен дори не ми се налага да гласувам. И може би в това се крие истинското ми щастие. Съдбата ми към фурната е искрена. Без обещания за светло бъдеще, които я се изпълнили, а може би – не.Така е Вие ги получавате обещанията, аз – не.
Аз не слушам страшни новини и не се плаша от тях, не ме облъчват с рекламни блокове от по 10 минути от телевизионния екран. Не ми се налага да си купувам превръзки с крила и тоалетно пате, което се лепи. Дъвката не ми е нужна, а сладоледа не ми е изкушение. Не събирам пари за морето, нито за Балкана и не страдам от това.
Не събирам и пари за автомобил, нито за жилище, нито за образование на децата. Не ми спират здравните осигуровки, не съм нещастен земеделски производител, чиновник, магазинер, беден инженер, гурбетчия, злобно дете на неразбрано общество… Изобщо аз съм безгрижната щастлива кокошка. Пускам пердето, а Вие продължавайте да живеете нещастно. И дано някой ден от Европа да защитят и ощастливят и Вас…