Писатели за Златоград: Не разрушавайте…

Не разрушавайте екологичната уникалност на вашия прекрасен град

+ Писатели и учени в открито писмо до кмета на общината и общинските съветници 

Г-н кмете,

г-да общински съветници! 

Ние, писатели, научни работници и интелектуалци, обикнали вашия град, разбрахме от публикация в „Златоградски вестник” за проекта, предвиждащ покриването на речното корито в центъра на Златоград и превръщането му в огромен паркинг и трасе като част от международния път към границата с Гърция. Узнахме още, че това ще се извърши според решение на златоградския ОбС отпреди близо две години. Тази информация силно ни разтревожи, защото сме били тъжни свидетели как множество български градове, увлечени от безсмислени грандомански проекти, са изгубвали както своята уникална физиономия, така и жизненото пространство, обичано и ценено от хората.Обезпокоени сме, че посегателството върху река Върбица, завирането й под бетон и превръщането й в канал, ще има тежки екологични и естетически последствия за жителите и посетителите на вашия град. Същото се отнася и за превръщането на центъра в паркинг, което ще доведе и до силно замърсяване. В тази връзка ще ви припомним, че вашият земляк – големият български писател Станислав Сивриев, беше писал страстно и с душевна покруса за разрушаването на чара на някогашния Ивайловград. Бездарното проектиране и последвалото го бетониране на центъра на това уникално някога селище, предизвика и ироничната реакция на поета Ивайло Балабанов в стих: „Тук няма град – тук всичко е площад!”.Убедени сме, че биха могли да се намерят решения, които да коригират опасностите за вашия прекрасен град. Не посягайте на реката, не разрушавайте екологичната и естетическата уникалност, която тя дава на Златоград! Надяваме се общинските съветници да преосмислят някога взетото решение, за да не падне върху им грехът от обезличаването и обезчовечаването на градския център!Ние, долуподписаните, обичаме Златоград – исторически център на българщината, светилище на родопското просвещение. Възхитени сме от общуванията си с неговите трудови и интелигентни жители, затова не можем да приемем решения и проекти, грозящи с опасни последствия настоящето и бъдещето на едно от най-хармоничните и красиви български селища. Цивилизационното развитие може да е успешно само ако съхранява природните дадености, историческата автентичност и уникалността, оставена ни като наследство от предходниците. Вярваме в разума и отговорността ви, надяваме се, че ще намерите сили за ново решение на очертаващите се сериозни проблеми за Златоград! 

Доц. д-р Владимир Янев

Доц. д-р Константин Куцаров

Доц. д-р Радослав Радев

Доц. д-р Сава Василев

Проф. дфн Огнян Сапарев

Инж. Панко Панайотов

Димитър Атанасов – писател

Димитър Стоилов – писател

Светла Караянева – писател, родена в Златоград

Реката носи естествената свежест и прохлада за града ни

+ Отглас по повод: „С близо 2 млн. евро покриват коритото на реката в центъра” – бр. 23/2010 г. на ЗВ

През своето многовековно съществуване Златоград естествено се е изградил като град и заел долинните разширения на Малка и Голяма река, които се вливат в центъра на града и продължават като начало на р. Върбица. Запазените, оцелели през вековете сводести римски мостове указват къде са били основните пътни артерии и квартали на града от древността до наши дни. В квартал „Тракия” имаше три римски мостчета, за съжаление вградени в новите бетони и вече не се виждат.

Централният римски мост стои и днес  в центъра, засенчен от железния мастодонт до него. Слава Богу, стоят все още сводестите мостове в Голяма и Малка река и в кв. Табахната. Тези стари мостове носят особена романтика и заедно със старите родопски къщи и калдъръмени улички привличат много туристи, търсещи родопски уют и спокойствие. Повечето туристи идват именно затова  – за да се отърсят от сивотата и бетонищата на големите градове.

Златоград не напразно бе включен в 100-те национални туристически обекта. Много се направи през годините за реставрация на старите къщи, най вече в Голяма река, и за него се говори отдавна като за „Стария град”. Не бива да забравяме обаче и кв. Малка река, с неговите старинни и не по-малко красиви къщи.

Вместо обаче да работим в дух на опазване и доразвиване на старините, които да привличат все повече приятели на нашия град, ние се увличаме по грандомански проекти. Поредно безумие за мен е проектът, според който ще се бетонира и покрие част от Малка река в центъра, още повече в условията на икономическа криза. И така не само ще се скрие поредният римски мост в центъра на града. Със своите студени и бистри води и зеленина, реката носи естествена свежест и прохлада през горещите летни месеци. А ние ще я превърнем в един бетонен паркинг… Погребваме една естествена природна даденост, сами се лишаваме от благата, с които ни е дарила природата. При това го правим в момент, когато светът се връща назад (а защо да не кажа – напред) към естественото, към истинското.

Хората бягат от сивото градско ежедневие на бетона и автомобилния трафик, а ние сами си го докарваме в самия център на града. Нека не повтаряме грешките на редица големи курорти у нас и в чужбина, превърнали се в мегаполиси от бетон и желязо и така загубили туристите си. По-добре да запазим Златоград с неговия  човешки облик и прясно белосани къщи. Не можем да впечатлим туристите с грандомански проекти, а  с опазените си старини и природа.

Розалин Хаджиев

Златоград