„От днеска нататък българският род
история има и става народ!“
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава“
Иван Вазов, „Паисий“
На 1 ноември България чества Деня на народните будители. Той се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи ….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.
След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
За ден на народните будители се приема 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски. Свети Иван Рилски е почитан като покровител на българския народ.
Цел на честването на 1 ноември е да се прослави делото на Свети Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Патриарх Евтимий, на героите от Българското Възраждане – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, на Васил Левски, на Христо Ботев, на Григор Пърличев, на стружките братя Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.
Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото, всеки добър журналист, краевед, литератор, творец, е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.
Но защо наричаме борците за просвета с толкова българската дума “будители”?
Защото те “събуждат народа”. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история…
Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация.
Будността на нацията винаги е била важна, във всеки век. Сега тя е приспана от чалга, неграмотност, отчаяние. Нашите деди и прадеди не са знаели думата „криза“, а просто са живели с желанието за наука, култура и духовност. Пазили са традициите и са ги предавали на поколенията. Сега будността е толкова важна, колкото е била и по времето на Паисий.
Поклон пред всеки, който работи за просвета на народа!
Честит празник народни будители!
Смолян прес