В Катуница се случва нещо. Нещо страшно. Страшни неща се случват всеки ден,
но тук страшното е, че случая прилича на диагноза. Диагноза на състоянието на нацията ни, на състоянието на обществото ни. На състоянието на душите ни. Там някой протестира. Да, българина протестира май само като умре дете. В останалите случаи протестират гърците.
Докъде ни доведе чалгата навлязла във всички сфери на живота ни, докъде ни доведе промиването на мозъци, последвано от изтриването на знания – справка соцреализъм и преход с разруха на образованието. Докъде ни доведе разделението и раздроблението. Дотам да не можем да се замислим колко е страшно някой да има смелостта да сгази с пълно съзнание дете! В тази държава сега трябва да има траур. Защото живота на един българин е живот на нацията. Какво става в страната. Война. Брат брата се мразят и съдят, сестри си издират очите за пари, роднини делят имоти с бой и кръв, съседи делят земи с палежи и убийства. Докъде стигна нацията ни. Омразата е пропила в кръвта ни, алчността е изпила очите ни, егоизма и чалгата ни е взел мозъка. По важен е фолка от знанието, парите от живота, лакомията и стомаха пред ума. Умря дете. Виновни сме всички! Търпеливостта към мръсотията ни докара до тук. Утре може да е моето или вашето дете. За имот, за пари, за алчността на някой егоист, изграден неграмотен и с промит мозък, удобен тамън като за всичките ни управници от прехода. Това е резултата от всичко, което сме направили и позволили с великото си мълчание. Едно убито дете. И точно по избори става, за да се замислим. Защото усмивката на едно дете е по-важна от всички пари и имоти. Колко ли поколения ще трябва да се родят и да умрат и какво ли трябва да се случи в тази част на Европа, за да изтрием егоизма и разделението си, и когато умре дете да страда цялата нация. Просто трябва да има нация…
P.S. И нека никой да не се опитва да яха етническия елемент. Всички сме виновни..

