Измôкнах са и днéска рано, рано
те млáдине на рáп’та шá вървьôт.
Дятено – на детскана градина
пък я шá видя петь-шест магазина.
Отварят в дéветь – има вряме.
Кафúца пийна щá додé отворят.
Вчера сирене си купих триста грама
и вôрвям, и си викам “вáш’та мáма.”
Днеска трôсям евтини домати,
ала мяса шá дá кýпям само лук.
Марýльки имам във аднá бахчúца,
посяла ги е мóйна баба Кица.
Подвôртам са до дéветь и польвúна
и тóрнувам от магазин във магазин.
На обед у дома във мойна кýпа
кóснах от спанáченана супа.
Снахôна купила е няк’во мьôсо,
ала то било за нá каква диета.
Папýцас ми е скóцан, вóда влиза.
Докога ли шá сá дума само”криза?”
Какôв е сôя прéход я си викам?
За т’вá ли рап’тих сóлкова години?
Викат “наши са” агá да хмú гласуваш,
пък сéтне та нагáдат да ги псуваш.
Ангел Шеев – Шею ; октомври 2010 г.