Бай Манчо: Водата ми говори и ме вика сама

„Водата е свята. Където е тя има светци наоколо. Вие я чувате да клокочи, а тя всъщност говори. На мен ми дава видения. И баба Ванга го усети. Три пъти съм ходил при нея викаше ми, защо идваш при мен ти си „виждаш“, викам нямам твоята сила.“ Така нарежда смолянският бай Манчо, всеизвестен търсач на вода в региона.

Бай Манчо с премрежен, блуждаещ поглед обикаля с две метални пръчки ливадата, като същински луд. Викат ми, че съм луд, обаче това не ми пречи, това което правя е дар от Господа. Той ми е дал да съм здрав на 76 години, защото одобрява това, което правя, казва изпъчен възрастният мъж. Той е убеден, че водата „отмива“ всичките му болежки. Станал рано сутринта в 6 часа, бай Манчо има стегнат график за деня, а телефона му не спира да звъни. Аз съм мюсюлманин, обаче сега съм решил да направя голям извор на кръстопът, да пият и хора и животни, под Белия камък. Нарекъл съм го на приятел християнин – Иван Ингилизов, той и жена му починаха, обаче са ми е правили много добрини в живота и искам да пият хората от извора му, да гледат името му и да го споменават с добро, обяснява бай Манчо.

Странният старец всъщност се казва Зефир Манчев, обаче всички в областта го знаят бай Манчо. Ухилен до ушите той разправя за нелеката си съдба в живота.

Родил се в село Кокорово до Смолян. На 7 години щял да умре, бил тежко болен, но баща му го завел на теке /молитвен дом/ на най – високия връх в Родопите – Перелик/2191м/. Поверието било, че който преспи там в определен ден през годината оздравява. И аз оздравях и оттогава болест не съм хванал, заявява старецът. Признава обаче, че и много ядове не е имал в живота. Оженил се за „вносна“ жена. Съпругата му Айше после се кръстила Албена. Жената била гъркиня, от ксантийското село Исьорен. „Нейното семейство се изселили, заради глада, когато дошли германците там и нямали къща в Смолян, живяла във воденица и се разболя от ревматизъм, удари й сърцето и 30 години се мъчи. Преди 18 години почина“, разказва бай Манчо.

Старецът има 5 деца, внуци, че и 5 правнучета. Хубави деца, обаче само едно го мъча да ми вземе занаята, другите не се поддават, клати глава бай Манчо.

Откакто останал вдовец живее на вила над Смолян, като всеки ден ходи 3 км пеш нагоре и още толкова надолу, за да слезе в града, и то по няколко пъти. Отделно обикаля неспирно Балкана с двете си пръчки в търсене на вода. Вода търси от малък, гледал от старите хора, пък и баща му му давал акъл, та се научил. Знае, че е важно да направиш извора, а чешмата не доглежда дали е рошава, ако някой иска след това ще я изкусури. Така в години направил десетки чешми край родното си село – в Могилица, в Смилян, после тръгнал навсякъде, накъдето го поведе водата.

Не е лесно да се научиш да търсиш вода, отстрани изглежда халтава работа ама не е, отсича бай Манчо. Въоръжението му са две завити на прав ъгъл пръчки – багети. Посочва, че неговите са от месинг, защото този материал „хващал“ биомагнитните вълни по – добре. Иначе багети можело и от сурови дървени пръчки да се направят, но не били толкова добър „предавател“. А той усещал биотокове над извора, и така и нарича това, което чувства – идвал му „ток“. „С пръчките като тръгна в диаметър от 200 м. улавям къде е водата, те ме водят, държа ги хлабаво и те се въртят натам, накъдето е водата. Като стигнат извора и се кръстосват, ама не е лесно, защото извора може да е разпръснат, трябва доста да се обучаваш, докато се научиш да те слушат пръчките“, обяснява бай Манчо. От там започвало „лъженето“ с водата, докато я укроти да я хване. От старите хора знае, че най – добре извора се прави с глина. В района преди имало преди много чешмари, обаче сега не останали живи, а младите не искали този занаят и си отмирал, казва тъжно родопчанинът. “ Където има извор, машина и бомба не бива да има. Като уловиш водата на 10 метра до извора с кирка трябва да се копае канал, но трябва да се внимава, където има камък да не се маха, може да се отвори път на водата под камъка и да се изгуби. В майката трябва да се копае дълбоко, да не остане някакъв корен, защото после се разпространява и запушва водата. И не бива да се бърза, като ловиш водата“, дава съвети бай Манчо. Старецът слага дуварче от глина от горната страна на извора и следи дали излизат „сълзички“ над него. Ако не излизат, огражда в обръч мястото, но така че 10 пъти повече от дебита и прави „дюшеме“, като редува глина и камъни. „Глината е гъвкава, така и земетресение да има, няма да поддаде извора“, обяснява бай Манчо. След това копае каптаж, като гледа пътя на водата да е в наклони и нищо да не я затруднява. „Каптажът трябва да е голям толкова, че и дере да побере, да търчи водата към него. Тя като е хващаш – как гългочи, говори ти, че е жива, като ти се подчини вече можеш да я караш на километри и да я командваш“, реди търсачът на вода. Най – лесно се хващала вода от скала, а най – трудно от песъчлива почва.

Според бай Манчо, трябвало със закон да се забрани да се режат букове, защото те най пазели изворите на водата, дъбът и габърът също, елата обаче не била полезна за водата – само пиела и изпарявала във въздуха. А от негови извори изследвания показвали, че водата е толкова чиста, че не отчела изобщо замърсяване. Пазарят го хора да им търси вода от целия регион. На повечето не взима пари за работата. На сиромах пари не взимам, то е за хаир, че това ми е дар от Господа, казва ловецът на вода. Самоукият майстор бил търсен дори и от ВиК. Преди две години хванали голям извор от Смолянските езера да водоснабдяват областния град, защото излизало скъпо да докарват вода до Смолян с помпи от 30 км. от село Мугла. „Нещо обаче не бяха направили както трябва извора, хванали водата уж, но не слизаше в града и ме извикаха да помагам. За една седмица се мъчих, но тръгна водата“, разказва бай Манчо. И като се огледал на Смолянските езера накъде го дърпат силно пръчките сега е убеден, че там има толкова много извори, че дори за износ щяло да има, ако му разрешат да хване всичките.

Десетки извори странния старец строи с пари от своята пенсийка, че и задлъжнява на околните. Заради хаирите, които е направил в района, жители на Кокорово и съседните села го номинираха и бай Манчо тази пролет беше награден от кметицата на Смолян Дора Янкова като достоен гражданин на Смолян. В отговор пенсионерът даде преди броени дни курбан за 300 души. Не винаги обаче го почитали така. По време на комунизма бай Манчо видял зор с тогавашната кметица Дора Василева. Искал да възстанови срутено теке“ молитвен дом/ в Смолян, но го изхвърлили за дрехите от управата. Затова тайно оправил текето, понеже вярва, че там има двама светци, които го пазят, а на тях завел преди години щерка си, та оздравяла. Бай Манчо е работил в живота си две години към ВиК, бил редови работник. Има над 40 години трудов стаж, нерви видял само в ТКЗС-то, после бил кантонер, отговарял за 5 км. път към Рудозем. „След това ми развалиха рахатя, направиха ме бригадир, ама се измъкнах след 3 години“, намига старецът. Пенсионирал се като шофьор. „Освен изворите, разноски нямам, не пия не пуша и по жени не ходя“, маха с ръка възрастният мъж. Казва, че останал вдовец, защото за разлика от водата, на жените вяра няма. Обичал съм и обичам жена, обаче жената е букет, красива, но неверна работа, клати глава ловецът на вода. Сега никой не го питал къде е и дали ще закъснее, а и не му било самотно сам в гората. Разбирал се с дивите животни и досега нямал никакви лоши срещи с тях.

А за изворите знае, че там не бива и мравка да се убива, защото лошо водата не търпяла. „На кълнато място водата пресъхва“, казва старецът. Преди две години самобитният родопчанин решил, че трябва да възстанови теке на връх Перелик, където обаче има план за спортно – туристически център. Цялото село Мугла го подкрепили и бай Манчо изградил теке, но го намерил рухнало. Обяснили му, че там не бива да строи, има други планове. И бай Манчо хванал извор там, за хаир. А за върха е убеден, че мястото не е случайно, и че отдолу в земята са скрити много тайни. Вече 36 години старецът прави и дървен мост край Смолян. Изгнива и го правя пак, наричаха го Осмарското дере, а сега му викат Манчов мост, смее се старецът. „Аз съм така, трябва да се движа, защото стария човек е като начукана ябълка, от тук от там е ударено и гние, обаче, ако се спреш на едно място – загиваш“, обяснява бай Манчо.

Смолян прес