България се нарежда на трето място по брой подадени заявления до институциите по Закона за
достъп до информация. Тези изненадващи данни представи днес в Смолян Роже Флюгелс, който е холандски експерт, обучител и преподавател на свободна практика. Статистиката показвала, че на първо място по подадени заявления за достъп до информация е Норвегия – 917 на 100 хил. души. България пък била на трето място, с 175 подадени заявления на 100 хил. души. Добрият достъп до информация показвал демократичност, но специалистът отбеляза, че статистиката де факто не дава точна представа за това къде има по-голяма култура за достъп до информация. Норвегия например не била най-демократичната страна по този показател, просто там за всеки един документ се подавало отделно заявление за достъп. Сред страните с много заявления е Мексико -98 на 100 хил. души, САЩ, където са 492 само на федерално ниво. В дъното на класацията са Ангола, редом с Белгия, Русия и Косово.
Законите за Достъп до информация са почти еднакви навсякъде, разликата в тази статистика е различната култура и начина, по който се предлага информация, коментира експертът. А колкото до демокрацията той отбеляза, че Холандия се опитва от 400 г. да има демокрация и все още не е успяла, тъй като все още има недемократични процедури като тази, че кметовете се назначават от кралицата. В същото време една България е едва в началните фази на развитието на демокрация, от 20-ина години.
Холандският закон за достъп до обществена информация е по-бавен и тромав от българския, сравни още Роже Флюгелс. Еспертът бе лектор в среща-дискусия на тема „Meстните медии и свободата на информация в България“, която се проведе днес в Смолян. Родопският град е 26 –тия български град, който той посещава.
Флюгелс обясни, че голяма част от журналистите в Европа все още не знаят да работят добре със Закона, който действа в различните държави, на което се дължат и трудностите, които представителите на медиите срещат, когато се опитат да получат информация по въпрос с висок обществен интерес. Според него, ако има добро познание и се следва определена тактика няма да има никакви проблеми, а бавната реакция не е толкова сериозен проблем, когато става дума за важни за обществото новини.
Флюгелс разказа, че в практиката си досега е подал над 3500 молби и заявления за достъп до информация, а резултатът от тези заявления са подадените над 1000 жалби в стотици районни и върховни съдилища. Но както в Холандия, така и в България журналистиката започвала да става реакционна, т.е. следва програма, която се спуска от различните институции и все по-рядко прави безпристрастни и самостоятелни разследвания по дадени теми, като това било особено осезаемо у нас.
Холандия се опитва да пребори това явление, но неуспешно, а причината за това е огромният брой прес съобщения и PR-ри на институциите, които бълват убийствени количества информации на ден за дейността на институциите, като по този начин манипулират различните данни, обясни експертът. За пример той даде малка община в Холандия, където работят от 50 до 90 PR. В столицата в една дирекция броят им е около 100, които заедно с останалите институциите генерират десетки прес съобщения. В министерствата, хората, отговарящи за връзките с обществеността са между 100 и 150 на дирекция. Те или прикриват или раздуват информацията и по този начин използват журналистите, за да прокарат реакционната журналистика. Това не е журналистика, а маркетинг,отбеляза експертът. В същото време има едва 4-ма служителя, които отговарят за достъпа до обществена информация. Заради това, според него, журналистите трябва активно да използват Закона за достъп до информация, тъй като по този начин могат да стигнат до изворите на информацията, което гарантира, че няма да има изкривяване при представянето й. Според Флюгелс, когато някои иска да се ползва от правомощията на закона, той много добре трябва да прецизира до коя институция да отправи въпросите си, защото всяко министерство може да има копие с данните за даден проект, но всяко министерство ги интерпретира по различен начин, заради нуждите си.
Експертът даде за пример как журналист се е докопал до скандална информация като е подал две заявления за достъп до информация до различни отдели в едно и също полицейско управление в Амстердам.
В едното попитал колко наркотици са конфискували, а в другото колко са изгорили. Разликата беше милиони евро. Така журналистът доказал, че управлението е най-големия търговец на наркотици в Амстердам.
Специалистът даде още примери, доказвайки тезата си, че журналистите винаги могат да извадят на бял свят истина касаеща обществото, ако са наясно със законите и чиновническите хватки и умело ги използват.