Уникалното златно бижу на севаста Мария Скулена разказва за византийската аристокрация

Златоград продължава да утвърждава позицията си на водещ културно-исторически и туристически център в Родопите. В Археолого-етнографския музей в града първите туристи вече се наслаждават на най-новият ценен експонат – златен пръстен-печат на високопоставената византийска аристократка Мария Скулена, живяла през XIV век.

Пръстенът, който е дарение към регистрираната частна колекция на управителя на Етнографския комплекс инж. Александър Митушев, е открит при земеделска обработка в граничния участък (4–5 км от Гърция) край древния път за Ксанти.

Археологическо съкровище със световно значение

Проф. Николай Овчаров определи експоната като истинска сензация, заставаща редом до най-големите открития в района:

„В Средновековието влиза и новият експонат – златният пръстен-печат… Става дума за златен пръстен на севаста Мария Скулена, това е името ѝ. Експонатът постъпи преди два или три месяца някъде в колекцията. А ние вече имаме и научна статия, която в момента се печата в сборника за 90-годишнината на академик Васил Гюзелев.“

Ученият обясни, че пръстенът е служил за скрепване на лична и официална кореспонденция чрез восък – практика, характерна за периода след Четвъртия кръстоносен поход под западно влияние:

„Това е пръстен-печат с негативен текст на него… Той се отпечатва върху восък. Така са се скрепвали писмата през това време… По-интересното обаче е друго. Той е много фино и красиво бижу… прекрасно влиза на изящния пръст на една дама. Задължително на малкия пръст, защото пръстените-печати се носят на малкия пръст… фалангата не позволява той да изпадне и да се изгуби.“

Историческата следа: От Атон през Сярското поле до Златоград

Архивните документи от манастира Великата Лавра на Атон от 1338 г. разкриват, че съпругът на Мария – севаст Скулес – е бил едър земевладелец с имоти в Егейска Македония (Сярското поле, Драма и Кавала), само на стотина километра от днешния Златоград.

„Златоград днес се намира в западния край на Източните Родопи… Още от X, XI, XII век имаме документи, а в Кърджали намерихме и епископията Ахридос… Нейният център е бил Перперикон… Така че намирането на този печат тук пак е свързано с Перперикон, защото ни показва една жена, чието семейство е притежавало най-вероятно земи в областта Ахридос. Но няма нищо чудно в това нещо, защото… няма нищо по-свързано от Източните Родопи с Беломорието. Те са, реално погледнато, една област през всички векове.“ – допълни проф. Овчаров.

Музеят в Златоград – пример за законност, патриотизъм и образование

Новата находка вече се застрахова и регистрира по силата на Закона за културното наследство с помощта на д-р Николай Бояджиев от РИМ-Смолян.

Проф. Овчаров изтъкна ролята на инж. Александър Митушев за развитието на музейното дело в Смолянска област:

„Музеят е създаден от бизнесмена Александър Митушев. В основата му е колекцията му. Експонатите се събират от 7-8 години чрез археологически експедиции, финансирани от него и от общината, разбира се, чрез дарения, чрез покупки… Примерно уникалната находка от ранно-желязната епоха, която е абсолютно световна находка – съдове и метални предмети, хубави неща от римската епоха и разбира се – от Средновековието.“

От своя страна инж. Митушев припомни, че комплексът има силна образователна мисия, насочена към младежта и туристите:

„Колекцията се попълва от експедиции, откупки и дарения… Проследява се общественото развитие на региона. В залите на музея има експозиции, които са и с образователна насоченост за най-малките посетители – учениците. Мисля, че съхраняваме паметта в региона.“