Зазидано в къща послание пази историята на чепеларското село Хвойна. Заради него стопанката на къщата
Милка Кърнева си стeгна собствен музей. Зазиданото писмо, което намерил мъжа й Здравко през 1988 г., всъщност пази историята на цялото село. В бутилката в стената имало 4 листа текст, увити в попивателна хартия. Писмото е датирано от 20 априлий 1892 г. Написал го при започването на градежа на къщата собственика й Спас Груев, тогава 35 годишен. Той оставил послание за поколенията, подписано и подпечатано от местната управа.
Писмото е намерено под калкан под единственото прозорче от източната страна на къщата предизвикало голям интерес сред учени и писатели. Някои написали трудове за него. С писмото се занимава най-много писателят Георги Арнаудов, който почина наскоро, казва Милка. Той проучил, че сред жителите в селото в миналото имало обичай да вграждат в основите на нова къща дребни монети, но и затворени бутилки с писмени послания за потомците. Местните хора обаче не са намирали подобна находка в стените си, сочи етнографско проучване на Ангел Янков. Камо ли такова като на Спас Груев – със сведения за градежа, но и с подробно описание на времето, в което живял автора му. „През 1892 г. при князуването на Негово Величество българският княз Фердинанд Първий на Северна и Южна България и президент министър Стефан Стамболов, който имаше желязна воля и тъй умно умееше да води и управлява България, щото беше направил всеки чувствителен и разбран человек да благоговее пред делата на г-на м-ра Стамболова и България доста бе напреднала, че на всеки гражданин честта бе запазена, също и живота и имота“, пише автора на зазиданото послание.
Съотнесено към сегашните времена и нрави такова послание за запазената чест, живот и имот си е завидно. В писмото следва описание на живота в селото. В Хвойна имало 128 къщи, с около 700 жители, поминъкът бил земеделие, скотовъдство, занаяти. Имало 8 дюкяна и 2 хана, описва подробно автора. Селото било център на Рупчоска околия, имало си околийско управление, мирово съдилище, ковчежничество и жандарски участък с 20 стражари. Околийският началник Янку Икономов от Свищов управлявал от Хвойна и съставните села Малево, Шейтаново и Сафтъще. Кмет бил Костадин Златанов Брунзалски, който бил наречен Македонски. Имало училище и двама учители с 50-60 ученика. Селото плащало 2800 лв. десятък – поземлен налог, 1500 лв. беглик, 400 лв. емляк и 500 лв. патент. „И тези данъци не бяха тежки за населението, което беше трудолюбиво и си гледаше добре работите“, пише автора. Упоменава се и най-богатия човек в Хвойна – Костадин Губеров. Сегашният кмет на Хвойна – 118 г. по-късно, носи същата фамилия – Наско Губеров.
Иконостасът в дома на християнина е на изток, в източната част на къщата е била поставена и зазиданата бутилка.
Етнографското изследване на Ангел Янков сочи, че посоката изток е символ на раждането, от изгрева на слънцето, и затова не е случайно зазидано там посланието. От друга страна, сочи Янков, зазиданото в първата огрявана от Слънцето страна на къщата е и своеобразен амулет за обдаряване със здраве и живот. Не се вгражда сянка, а писано слово, с вярата че изреченото и написаното не се губят. Според Янков, не е случаен факта, че в стая в къщата на Спас Груев на долния етаж, под посланието, през 1894 г. е създадено първото читалище в селото. А през 1898 -1899 г. в нея се помещава и първият таен пункт на Македоно – Одринското революционно движение в Средните Родопи. Хвойна е на 30 км. от тогавашната граница с Източна Румелия при Рожен и тук било естественото място за пренощуване на пътници и кираджии, идващи от Пловдив. Затова революционната организация наема приземния етаж на къщата на Спас Груев, където открива комитско кафене.
През Хвойна е минавал един от каналите за вътрешността на Беломорска Тракия и Македония. Комитското кафене в къщата е от началният етап на борбата за Освобождението на останалите под турска власт български земи отвъд Рожен след Берлинският конгрес. През есента на 1899 г. комитите се преместват от къщата на Груев в Чепеларе, което е по-близо до границата. Сега по къщата нищо не напомня за някогашните времена, няма паметна плоча. Спас Груев започнал да строи къщата на 20 априлий 1892 г. Описва се сам като здрав и силен човек, със съпруга Гина и синове Иван, Илия, Георги и Васил. Описват се поименно и зидарите, а за да не се усъмни намерилия посланието в истинността, писмото е подпечатано и подписано от кмета, както и от още 12 най-видни люде от Хвойна и околните села. Завършва с думите: „Нека служи това за памят и за сведение на бъдещето за миналото. Потомци! Наследници! Четете и спомняйте, че и у нас е имало чувства, за да уставим старини на вас. Нашите черепи, които ще изваждате някога от земята случайно, знайте че и те са чувствали радост и скръб и са имали благородни цели и дела!.“ Оставил посланието на 35-години, с течение на времето Спас Груев станал един от най- богатите хора в Хвойна. След падането на границата, през 1912 г. той вече имал към 200 овце и над 100 кози, свидетелства родопския летописец Атанас Примовски. По-късно богатството му наследяват синове и внуци, а през 1984 г. къщата е продадена на Георги Кърнев, чиито син – 50-годишният сега Здравко намира зазиданата бутилка. Сега посланието стои зад стъкло, окачено на стената в една от стаите на Милка и Здравко Кърневи. 48-годишната Милка не смята, че има нещо по-ценно от него в къщата.
Другата следваща по ценност вещ е снимката на автора на писмото и съпругата му Гина – напет доволен мъж със засукан мустак, преметнал крак връз крак и тъжна, измъчена жена. За тази снимка Милка молила наследниците на Груев да я купи, но едно от внучетата и я подарило. Снимката стои до прозореца, където е намерено посланието. Впечатлена от завета, Милка решила да събира старовремски предмети, за да ги запази за следващите поколения. Започнала от 2001 г. и в началото ги събирала, обикаляйки от къща на къща. Някои са дарение, други – купувала. Постепенно и туристите започнали да й носят стари предмети от цяла България.
Родопчанката вече е събрала над 500 старовремски предмети. Над старата постройка виси табела Музей Милкана. Събраната етнографска сбирка, Милка иска да превърне в музей, с одая, в която гостите да се учат да тъкат на прав стан и кът, в който да преспиват върху козяк на земята, като някогашни родопчани.
Хвойненката стана известна като жена с най- дългата коса в страната – 1.5 м.
Смолян прес, автор текст и снимки : Петя Гайдарова