Три дни музика, традиции и спомени очакват жителите и гостите на Левочево по време на събора „Илинден“ 2026. Събитието ще се
проведе от 17 до 19 юли и ще събере родове от цялата страна.
Централно място в програмата заема VII Национален конкурс с песните на Надежда Хвойнева – едно от значимите събития за родопската народна музика.
Празничните дни включват народни веселия с оркестър „Родопско настроение“, изпълнения на местни състави, гайдарски групи и срещи на поколенията.
Сред акцентите са още среща на набор 1976 г., възстановяване на киносалона в селото и празнични изпълнения на група „Надежда“.
Молебен ще отслужи Негово преосвещенство смолянския епископ Висарион.
На самия Илинден – 19 юли, ще бъде отслужен курбан в параклис „Св. Илия“, последван от музикална програма с оркестър и солисти.
Организаторите от читалище „Развитие 1912“ и местните институции канят всички настоящи и бивши жители, както и гости на Родопите, да се включат в празника.
Съборът утвърждава Левочево като място за съхранение на българските традиции и фолклор.
Надежда Хвойнева е една от най-ярките изпълнителки на родопски народни песни. Родена е през 1936 г. в село Левочево, в семейството на певци. През 1958 г. постъпва в новосформирания Ансамбъл за народни песни на БНР. Дълги години е солистка на „Мистерията на българските гласове“ (награда „Грами“ за 1990 г.). Записва стотици песни от Родопите за БНР, снима филми за БНТ, издава много плочи и аудиокасети. Носителка е на званието заслужил артист и на Златна лира на Съюза на музикалните дейци в България. Пее в най-престижните концертни зали на Европа, Азия, Америка и Африка. Неин ученик е певецът Вл. Кузов. Дъщеря ѝ Еличка Кръстанова също поема пътя на народна певица.Посмъртно е обявена за жена на годината от Американския биографичен институт. В родното ѝ село Левочево в нейна памет се организира конкурс „С песните на Надежда Хвойнева“. За нея има книга, озаглавена „Неповторимата“ (автор Светозар Казанджиев).


За живота на Надежда Хвойнева има публикация и в христоматията „Незабравимите забравени“ на Светозар Казанджиев, за която можете да прочетете Тук: