Най-големият астрономически комплекс на Балканите продължава да развива научни изследвания и международни проекти.
Открива го официално Тодор Живков.
На 13 март 2026 г. се навършват 45 години от официалното откриване на Националната астрономическа
обсерватория „Рожен“ – най-големия научен комплекс по астрономия в Югоизточна Европа. За годишнината съобщиха от Държавен архив – Смолян, откъдето публикуваха и архивни кадри от строителството и откриването на обсерваторията.
Комплексът, разположен на 1750 метра надморска височина в Родопите, е ключов център за българската наука в областта на астрономията и астрофизиката.
Част от честванията за 1300 години България
Въпреки че обсерваторията започва работа по редовна програма още през есента на 1980 г., официалното ѝ откриване е на 13 март 1981 г. То е част от мащабните национални чествания на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Тогава в страната се реализира мащабна програма за строителство и културни проекти. Сред откритите обекти са Национален дворец на културата в София, Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен, Национален исторически музей, както и Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа.
Официалното откриване на обсерваторията е извършено от тогавашния държавен ръководител Тодор Живков. На церемонията присъстват представители на правителството, учени от Българската академия на науките, както и първият български космонавт Георги Иванов.
Водещ център за астрономически изследвания
Днес Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ остава водещ център за научни изследвания и образование. В нея се наблюдават квазари, галактики, променливи звезди, Слънцето и малки тела от Слънчевата система.
Обсерваторията разполага с 1,5-метров роботизиран телескоп, 80-сантиметров телескоп Ричи-Кретиен и други модерни инструменти, които позволяват професионални наблюдения и обучение на студенти и докторанти. Научните резултати се публикуват в престижни международни списания, често в съавторство с учени от повече от 15 държави.
Комплексът е и важен център за обучения, школи и курсове за ученици и млади астрономи.
На снимките: Изображения от новия роботизиран 1,5 телескоп:
Нов директор и планове за модернизация
Нов директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория за периода 2026–2030 г. е проф. Камен Козарев. Той е специалист по слънчева и хелиосферна физика, радиоастрономия и анализ на данни с изкуствен интелект и има научен опит както в България, така и в Съединените щати.
Програмата му предвижда модернизация на инфраструктурата, развитие на научния потенциал и засилване на международното сътрудничество, както и привличане на млади учени, съобщи Димитър Сотиров от Института.
Радиотелескоп LOFAR край Рожен
До края на 2026 г. край обсерваторията се очаква да заработи първата за Югоизточна Европа станция на радиотелескопа LOFAR, част от паневропейска мрежа за изследване на Слънцето, галактиките, пулсарите и космическите магнитни полета.
Проектът е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура и европейския консорциум LOFAR ERIC. През 2026 г. се предвижда и летен стаж за студенти, докторанти и млади учени, които ще участват в изграждането и научната работа на LOFAR-BG, посочи Сотиров.
Български учени наблюдават слънчеви изригвания и от Антарктида
Екип от института наблюдава и слънчеви изригвания и тяхното влияние върху йоносферата, като използва данни от българската база на остров Ливингстън в Антарктика.
Събраната информация помага за по-точно прогнозиране на космическото време и слънчевите бури, които могат да нарушат комуникационни и навигационни системи на Земята.
Снимки:
Държавен архив – Смолян
Институт по астрономия с НАО: Янко Николов, Пенчо Маркишки, Милен Минев, Димитър Сотиров / ИА с НАО.