Смилян – столицата на фасула – се превръща в ново средище на традиционните занаяти. Родопчанинът Раденко Велинов, завърнал се от чужбина, превърна сградата на бившата пречиствателна станция в Къща за изкуства, занаяти и дизайн.
Тази година проектът получи огромна подкрепа от петима френски скаути, свързани чрез Благой Янковски от пожарната. Към тях се присъединиха и международни доброволци, пристигнали чрез платформата Work away – французи, чех, както и жител на остров от френска колония в Индийския океан. С общи усилия те почистиха подземието на сградата, което години наред бе наводнено.
„Когато през септември 2019 г. се прибрахме от Шотландия и взехме решението да купим Пречиствателната на завода, беше ясно, че си купуваме купчина с проблеми и вероятно доживотна неплатена работа. Най-голямото неизвестно обаче беше наводненото от двайсетина години подземие. Вероятно заради него предишният собственик се е отървал от сградата. Старите планове и чертежи бяха изгубени. Два пъти се гмуркаха водолази с надеждата да открием причината за наводняването на помпената зала. Последното, което ни оставаше, беше да източим около 500 куб. м вода. Приятел отдели няколко дни с трактора си и прикачна помпа „Тунджа“, и водата беше източена. Но от три от шестте тръби с диаметър 150 мм продължаваше да влиза вода под налягане. Наложи се спешно да ги затапим с глухи фланци. Стана ясно, че когато са рязали помпите и съоръженията за скрап, са свалили и главните кранове, което е водело години наред до наводняването на подземието.
След източването се установи, че стените са здрави, но остана слой от 10–15 см тиня, утайки и кал. Изгребването на такъв обем от 7 метра дълбочина не ми беше по силите. Така довършването на задачата остана „на трупчета“ до това лято. В началото на август успях да намеря на заем трифазна калова помпа. Направих установка за стария строителен хаспел, който след профилактика на ел. инсталацията и смяна на маслото, след 30-годишна пауза отново свърши отлична работа. Заедно със скаутите и доброволците изчистихме помещението, като помогна и семейството ми. Тепърва ще планираме какво ще реализираме там – има много идеи. Необходими са обаче и средства, които засега нямаме“, споделя 44-годишният Раденко Велинов.
„Заедно със скаутите и доброволците изчистихме помещението. То е огромно. Тепърва ще планираме какво ще създаваме там – има много идеи. Необходими са обаче и много средства, които в момента нямаме“, споделя 44-годишният Раденко Велинов.
Днес Къщата за изкуства, занаяти и дизайн предлага работилници по дървообработка, тъкачество и дизайн, както и културни събития – изложби, киновечери, представяния на книги. Предвижда се разширяване с резидентна програма за творци от страната и чужбина.