„Вечна дружба“. Това извикала германка преди откос от куршуми да разцепи на две гърдите й, малко след като с приятеля й минали нелегално българо-гръцката граница в района на Борино. Годината е 1975 г. 26-годишният тогава Мустафа Амишев – Къдравия от Борино не знае, че това което ще преживее за 2-3 дни през т.г. ще бележи живота му. 35 години по-късно разказва трескаво случилото се тогава.
Поводът е статия в столичен вестник. На 12 декември 2006 г. Мустафа разпознава във вестника снимките на
двамата немци, убити край границата. От години иска да се свърже с техни близки в Германия, за да им разкаже как са загинали, сигурен че не знаят истината за смъртта им. В статията се цитират твърденията на политолога Щефан Апелиус издал книга „България – далечният изток на Европа“ за това, че по време на тоталитаризма български граничари са избили поне 20 хил. бегълци по границата с Турция и Гърция. Срещу смъртта им се получавали по 10 дни отпуск, а за заловени нарушители по 7 дни награда. Според данните на Апелиус, София е признала за 339 души, от които 36 чужденци предимно от тогавашната ГДР, които са умрели на българската бразда.
Според политологът, желаещите да избягат от ГДР са били в жестока заблуда, че границата с Турция и Гърция е лесна за преодоляване, а там ги дебнела сигурна смърт. Апелиус разкрил смъртта на 15 души застреляни между 1961 г. и 1989 г. Сред тях са и 27-годишните Бригите фон Кистовски и Клаус Прауч от Лайпциг. На снимка във вестника Апелиус държи снимките на двамата.
„Веднага ги разпознах като отворих вестника. Това са Клаус и Бригита“, казва трескаво Мустафа. Родопчанинът иска да намери връзка с роднините на двамата убити германци. Желанието му е неговите двама сина и детето, което е сигурен, че Клаус има, да поддържат контакти, тъй като съдбата е свързала историята на двете семейства. За Мустафа двамата немци са убити жестоко за отмъщение, при все, че е можело да бъдат само заловени. За него истината за вече не съществуващите кльонове е важно да бъде запомнена от поколенията. Мустафа подробно разказва всичко все едно е станало вчера. Не е забравил нищо, тъй като това белязало живота му, а и го разказвал десетки пъти в МВР.
Съдбата на боринеца се свързва с немците на 10 август 1975 г. Заедно с братовчед вечерта Мустафа се готвел да гледа по телевизора скока на Йорданка Благоева на Балканиадата в Белград. Купили бири и влезли във входа на блока. Там виждат 10-токласника тогава Тодор, син на секретаря на БКП в Борино да води двама непознати. Немците дошли с мотор и спрели пред къщата на Тодор, търсели къде да преспят. У тях обаче имало гости и Тодор ги повел към ветеринарния лекар на първия етаж в блока на Мустафа. Че аз ще ги приема да преспят, рекъл Мустафа и повел немците към апартамента си на третия етаж. От драго, че има гости чужденци повикал и двама роднини и седнали около трапезата. „Почнахме лаф мохабет с мимики, с по някоя руска, турска, немска дума и така до 2.30 ч. през нощта. Извадиха карта да покажат откъде идват и накъде отиват. Обяснили, че са пристигнали в България на екскурзия. Били в Пампорово и отивали към язовир „Васил Коларов“/сега „Широка поляна“/, Батак, Велинград, Юндола – за София и оттам се прибират. „Опитвахме се да разберем как е в ГДР, обяснявахме, че при нас е малко трудно“, разказва Мустафа. След това в милицията той разбрал, че Клаус не за първи път идва в този край, 3-4 години обикалял и явно познавал района, даже и друг боринец го разпознал. Бригита пък му казали в МВР, че е знаела руски и от там е разбирала донякъде и български. Мустафа казва, че докато му гостували, не усетил тези подробности. Бил лесничей година преди да срещне немците в горския участък на селата Буйново и Кожари, където след това били убити. Разтворил Клаус картата у тях, Мустафа като запознат му обяснявал какви са местностите наоколо, без да има идея, че те ще бягат през границата. Около тях щъпукал синът му тогава на 2 г. и половина и Клаус извадил снимка на малко дете като обяснил, че и неговото дете е на същата възраст. После Мустафа разбрал от милицията, че Клаус е женен за друга и детето е от нея, а с Бригита били гаджета. Сутринта немците закусили и към 10 ч. Клаус се опитал да му даде 20 лв. за нощувката, но Мустафа отказал, нищо че тогава 20 лв. били много пари. Че аз съм ги приел от гостоприемство, казва боринецът. Нямали бензин за мотора и негов колега донесъл 10 л. бензин от АПК-то. Разменили си адресите и тогава Бригита написала буквата „ч“, после Мустафа се сетил за тази буква като му казали, че знае руски. Той и съпругата му ги дарили с терлици за тях и детето от снимката, дали им и компоти от черни боровинки и дренки за из път. Те пък му подарили фотоапарат „Електра“. Да им се не види и фашистите взеха и фотоапарата после, и мотора в милицията, пали се Мустафа. Изпратил немците, но те отново се появили два дни по-късно, в сряда вечерта. В същия ден времето много се развалило, започнал порой с гръмотевици и тока в района спрял, спомня си Мустафа. Той бил в ресторант в центъра, дошъл при него човек и казал, че някой го търси, но като излязъл немците ги нямало. После разбрал в МВР, че първата вечер са преспали край язовир „Васил Коларов“, а втората край Доспат. На двете места оставили следи. В сряда тръгнали към границата. После в милицията намерили в дрехите на Клаус чертеж на лист с пътя към границата. Оказало се, че докато разглеждали картата у Мустафа, Клаус е чертал пътя за бягство. В пороя поемат по отклонката на 2 км от Борино към местността „Хайдушки дол“. Оставят мотора подпрян на дървета при склад за дървен материал на горското. Клаус бил с фенер и нож. С Бригита се качват пеша по дерето между урвите към заставата „Чаирла“ в местността „Гьоз тепе“. Според Мустафа, немецът е знаел пътя, иначе е щял да се загуби. „Стигат обаче на 50 м. от заставата, Клаус отрязва най-долната жица на кльона, което доказвало, че е нямало ток, и минават отдолу. Малко по-късно минава караула и вижда стъпките на браздата. „А около браздата беше винаги равно и ясно си личат стъпките“, казва Мустафа. На него като лесничей му се налагало да влиза в неутралната зона и познавал района. Немците влизат на около 1 км навътре в неутралната зона на голяма ливада, но вместо да хванат в дясно за Гръцко се замотават. Мустафа предполага, че са мислели, че са вече в Гръцко. Граничарите открили следите им, но заради дъжда, кучетата се бавят и изпускат следата. Цяла нощ ги гони младши лейтенант Емезов, зам-командир на застава „Чаирла“ с двама граничари. Усетил, че ги е изпуснал, и че са минали и втората бразда и са в Гръцко, той иска подкрепление от Гоцеделчевско. „Направил си е сметка, че в ония времена на две мрежи да изпусне бегълци го чака сигурно наказание“, казва Мустафа. Иначе за убит беглец на границата награждавали. „А той малко си беше ненормален, познавах го лично, знам че ги е гонил да ги убие“, казва боринецът.
Догонил ги е, но в Гръцко, сигурен е Мустафа. На него лично Емезов му се похвалил с разстрела месец, след като ги убили. Мустафа видял и над 20 снимки на труповете в управлението на МВР. „Мъкнали са ги да ги приберат в българско“, клати глава мъжът. За смъртта на немците той разбрал в петък като се върнал от работа и жена му казала, че чужденците – дето спали у тях, са убити на границата. От сутринта в събота го привикали в МВР.
От тогава ми започнаха мъките, казва мъжът. Водили го да ги разпознае при заставата. Като ги видях лошо ми стана, казва Мустафа. Труповете били на земята завити с одеяла. Питали го те ли са, но немците били така обезобразени, че не ги разпознал със сигурност. „На Клаус му бяха изпразнили един откос куршуми и му бяха разполовили главата, нямаше му една част. А на Бригита откоса й беше минал през гърдите, нямаше й едната гърда“, видял Мустафа. Завели го, където са минали да види стъпките, да каже дали отговарят на обувките им и започнали разпити със седмици, искали да са сигурни, че тези дето са спали у тях са убитите немци. Емезов след това лично му казал : Три пълнителя изпразних, от 5 метра ги застрелях. Мустафа го попитал не е ли могъл да ги хване. А Емезов рекъл:Лъсна ми нещо и стрелях. Разказал, че като ги настигнали, около 5 ч. сутринта, немците били легнали, Клаус се стреснал скочил и извадил нож и Емезов пуснал откоса. Бригита станала, вдигнала ръце и казала на чист български „Вечна дружба“, а те я повалили с откос и паднала върху ръцете на Клаус. Емезов му казал злобно: Цяла нощ ги гоним, ще ми вика „Вечна дружба“. Според Мустафа, двамата се убити от озлобление, че са ги преследвали цяла нощ в пороя. Немците се предали, били са в гръцка територия, и вместо да ги задържат, нарочно са ги убили, реди боринецът. „Айде мъжа извадил нож, но след като е убит да застреляш една жена от 5 метра – Защо?“, пита Мустафа.
Емезов след това заминал към Гоце Делчев, после Мустафа чул, че е умрял. Него обаче го разкарвали по милициите, както едно време мечка по панаири. „Аз бях на 26 години. Водеха ме в Девин, искаха да ме подведат като помагач, после разбрах, че за малко не са ми лепнали 5 години затвор. Докато го разпитвали, от ГДР потърсили немците, понеже не са се върнали, и от България им съобщили, че са нарушили границата и са убити. „Лично посланикът дойде на границата. С него след това са откарани труповете им в София. След години началник от 6-то управление ми каза, че немците са погребани край София“, казва Мустафа. В милицията готвели Амишев за основен свидетел по дело, което ГДР искало да заведе срещу България, за смъртта на немците. „Хвана ме шубето, млад бях и отказах да ходя, исках писмено да свидетелствам. А това на милицията й беше много удобно. Не знам какво стана след това с това дело“, казва Мустафа. Въпреки, че се отървал с писмени показания, той вече бил белязан. „Измислиха след това, че съм псувал Тодор Живков и партията, имаше вече гонка срещу мен, не явно, но имах черна точка“, описва боринецът. „Не бях доволен от тази власт, въпреки че тя ми даде образование, здравеопазването беше добро, но всичко останало не ставаше“, реди родопчанинът. Според него, при социализма всички живеели добре до 60-те години. След Априлския пленум обаче „направиха Мустафа – Младен и това развали и политиката на Тодор Живков и цялата му власт“, заключава мъжът. Казва, че това не е единствения случай на смърт по границата, за която се шушукало в района ония години. Имало упорити слухове и за други разстреляни, но той знае със сигурност само този.
Но го знае така, че нямало да го забрави, докато е жив.„Ето минаха толкова години, а аз все още си мисля, че не съм направил достатъчно… Дали ще ми се случи все пак да се запозная с роднините на германците?”, пита Мустафа.
Смолян прес