Пловдивчанин насели с какадута родопските върхари (галерия)

В родопското село Соколовци семейство поддържа единствения център за рехабилитация на големи папагали

Полина Дмитриевна танцува на детска песничка «танцът на малките патета» насред родопското село Соколовци. Тя не би предизвикала кой знае какъв интерес у родопчани, защото вече са свикнали да „делят мегдан“ с чужденци от всички континенти. Полина обаче е специална. Като иска нещо изкрещява гордо, че е … ара. Тя е папагал обагрен в зелено и жълто и е чудна гледка за тези планински баири. Пернатата Полина Дмитриевна обаче проявява всички характеристики на дама – с характер е, любопитна, ревнива е към стопанинът си и не желае да говори и прави жестове ако не й се налага. „Хитра е и сега създава интриги сред другите папагали и спорят за лидерство, след като изчезна тарторът на цялото ято –  Капитон“, споделят стопаните на Полина – Огнян и Светлана Герови.

Двамата са на 53 години и поддържат единствения у нас център за рехабилитация на големи папагали. Отделили са половин етаж от къщата си – две стаи и тераса, общо 47 кв. метра, за жилище на папагалите. В тяхната обител има клони и поставки на различни височини, за да могат свободно да си прелитат. Влизайки вътре, попадаш в пернатия им екзотичен и див свят, който изобщо обаче не е хаотичен – съществува строга йерархия. Интелигентни и както хората – всяко със свой нрав, те не са доверчиви към външни хора, макар че не ги и страх и не са склонни на обичайното за други домашни любимци подчинение. Стопаните им са в шок откакто изчезна тартора на пернатите им. Капитон е голямо жълто качулато какаду на около 40 години. Обучена птица за свободни полети, Капитон лети от три години в района на Соколовци, до връх Рожен и стига чак до съседното село Момчиловци. Изчезва следобяд на 19 март т.г. при гръмотевична буря, след като излита от къщата на Герови за ежедневната си разходка, заедно със синът си Малчо, но и досега не се връща.

„Капитон знае района много добре, но не се прибра като започна силна гръмотевична буря. Малчо се прибра, а Капитон остана навън. Той лети много добре и е възможно да е отлетял далече, в други области на страната. Може заради гръмотевиците да се е изплашил и дезориентирал. Много се надяваме да е жив“, казва Огнян Геров. В социалните мрежи той и съпругата му отправя горещ призив, който забележи какадуто, да им се обади. В търсенето им помага екоинспекцията в Смолян, която е уведомила горските и кметстовото в селото. Капитон е регистриран в РИОСВ – Смолян, както и останалите папагали на Герови. От около 30-ина дни пернатата компания се сдобива и с бебе, което предстои с комисия от екоинспекцията също да бъде регистрирано. Герови продължават да търсят обаче лидера на пернатата им дружина. „Без него настава хаос в отношенията им. Като го няма настават караници. Много сме привързани към него, мъката ни е голяма, че изчезна. Търсили сме го пеш всеки ден, всички гори сме обиколили. Може да отиде при хора. Да кацне на някой прозорец и да го приберат. Но той не е лесен за домашен любимец“, казва Огнян.

Капитон е чисто бяла птица с жълта качулка и с размах на крилата от 1 метър, а дължината на тялото му е 55 см. Едър и силен, той е въоръжен с яка човка и опасни нокти. „Свикнал е да бъде свободен, извън клетка. Може да се отбранява, може и да нападне, лети много добре и с голяма скорост. Местните птици не са заплаха за него, общува си с гарги и свраки, има в района и двойка грабливи птици, но надявам се да не са го нападнали. По време на буря и дъжд хищните птици не ловуват, сега им е и период на гнездене, а и птиците си говорят – какадутата крещят – орлите им отговарят“, казва Огнян.

Семейство Герови могат спокойно да се нарекат Повелителите на папагалите. Огнян е родом от Пловдив. Запознава се и се влюбва в съпругата си Светлана, след като отива на гости на баща си в Русия. И двамата са с техническо образование. Преди 21 години обаче на прозореца им, посред зима, каца вълнисто папагалче и така започва тяхната голяма любов към интелигентните пернати. През годините са гледали около 40 папагала. Капитон отглеждат от 15 години. „Не може да ни забрави, ако бъде затворен в друга къща, ще се постарае да избяга. Не знам дали ще го изтърпят, със свое мнение е, може да ухапе, крещи силно. Знае около 50 думи, името си знае, суперлативи на руски за себе си знае – че е красив, хубав, добър, орел и душичка. Но стана семеен и оттогава не чувства нужда да говори. Бебето е негово и се надяваме да не се е случило нещастие с него“, тъжат Герови. Те продължават да се надяват Капитон да се върне. „Имало е случаи и след 6 месеца да се върне папагал на наша позната в Москва. Кефир митарствал, но строители таджики го намериха и го върнаха“, отбелязва Огнян.

Освен изчезналия папагал в къщата си в Соколовци семейството гледа още 15 папагала – южноамерикански, ара и амазони, какадута и хибриди като Полина Дмитриевна. „През годините сме прибирали папагали, които са отказани от стопаните си, хората са се грижили не много добре за тях. Когато ни ги дават безплатно и ние след като ги възстановим сме ги подарявали. Но от тези, които са с нас сега не продаваме и не подаряваме нито един папагал – те са нашето семейство. Не можем към момента и да приберем повече птици, защото пространството, което засега сме отделили, няма да е достатъчно за повече папагали“, казва Светлана.

Огнян отбелязва, че от какадутата има доста, които са родени в Родопите, затова ги нарича „рокаду“. „Те могат да живеят и 100 години ако се гледат правилно. Но търговията с екзотични животни е на трето място по печалби в световен мащаб след наркотиците и оръжие. А хората ги гледат, че са красиви, купуват ги и ги взимат в дома си, без да ги разбират, гледат ги без необходимите знания и често ги изоставят. Повечето хора смятат папагалите за играчка или украшение, а какадутата са уникални птици, много интелигентни“, реди Светлана.

Двамата с Огнян обучават екзотичните си птици да летят свободно над родопските баири. Затова избрали да си купят и къща в Родопите, на края на село Соколовци, след като огледали, че цялата природа наоколо е подходяща за техните птици. „Гледахме пред къщата да има река, да има гора и дървета наоколо, да е спокойно, тъй като при нас попадат птици с психически и физически проблеми. Миналата година на 9 птици намерихме нов дом, след като се възстановиха при нас.Има много птици, които се обявяват за продажба от стопаните си, защото не могат да ги гледат. Но не казват истината в обявите защо искат да се разделят с тях“, обяснява Светлана. Цените им варират в обявите от 7-800 лева до към 2000 лева за амазони, 1200 – 1500 лева за сив африкански сив папагал, 2000 -2500 лв. за какаду. „Продават ги, защото като се разболеят от лошо гледане става нервни, хапят, крещят. Не могат да се върнат в дивото, защото когато са захранени от човек те не са вече нито папагал, нито човек – превръщат се в имприти. Приемат човека за свой роднина, ревнуват го, летят, хапят други, не са лесни любимци, не можеш да го гледаш затворен постоянно в клетка“, обяснява Светлана. Тя от години се обучава в диетология и поведение на големите птици.

И отбелязва, че за тяхните екзотични пернати климата в Родопите не е проблем. „Повечето наши птици идват от студено, от Русия. До минус 10 градуса не е страшно за тях. Колкото и да е странно за папагалите ара и амазони, въпреки че живеят край екватора, горещината е по-опасна от студа. В естественото им обитание, джунглата, всъщност не е топло, там е сянка, а те излизат сутрин и вечер, когато е хладно. Реагират с любопитство на снега“, обяснява Светлана. С нейните грижи и тези на Огнян папагалите имат и строг график на живот, спят от 14 до 16 часа следобяд и ядат по едно и също време. Герови са заети почти изцяло с тях.

Двамата с Огнян се издържат от малък бизнес на Светлана в Русия. За птиците обаче разходите им са внушителни.

„Храната на месец струва от 600 до 1000 лева, ядат специализирана зърнена храна, портокали, банани, ябълки – около 40 кг зеленчуци и плодове изяждат на месец, също така по няколко килограма фъстъци, орехи. Миналата година се справихме с зърнената храна благодарение на  помощта на нашите приятели – Георги Илиевски, който има парк за папагали Рио в Разград, Николай Караиванов от Хасково с най-голямата ферма на Балканите за развъждане на папагали Жако и Йордан Галев от Кюстендил, където се готвим да открием втори приют за папагали. Също така, много хора със златни сърца ни поддържат и помагат», казва Огнян. Всеки, който иска да помага на каузата на Герови, може да ги намери във Фейсбук на страницата им Parrots Rescue Center – Bulgaria.

Освен папагалите, Герови гледат и кози и си имат три малки козленца тази зима. Отглеждат и огромно куче, порода Стафърд териер. Кучето Гиби имало стопани, които не могли да се справят с него. То все още не може да се контролира, на две години е, като се радва може да те бутне, а е голямо, затова го взехме, за да го спасим, обясняват Герови.

Двамата мечтаят да създадат мащабен рехабилитационен център за големите папагали в България. „Засега сме единствения център за възстановяване на папагали в страна. Без спонсори обаче не можем да се справим, за жалост не можахме досега 5 години да намерим спонсори. Но има много добри хора, които ни помагат, дори от селото. Като правило това са небогати хора“, казват Герови. Най-големият проблем в България е липсата на лекари, които са специализирани в лекуването на екзотични животни. В Соколовци папагалите се под контрол на лекар от Русия – Валентин Козлитин, който от години наблюдава нашето ято, обясняват Герови. А през това време Полина Дмитриевна следи с интерес интервюто. Тя е истински пазител на Огнян, привързана е към него. И живее втори живот, преживяла е клиническа смърт, но нейното първо семейство прави всичко възможно за спасяването й и така тя става постоянен жител на Соколовци./Марица.бг.