Уникален обичай привлича туристи в родопско село на Нова година
„Що се чуе гюрюлтия, то се знае, че сме ние…“. В тъмната нощ дузина мъже хванати един друг за раменете играят хоро и пеят насред ледените води на река Триградска. „Загряваща“ бутилка се предава от ръка на ръка. Всеки отпива и продължава в тежкия родопски такт. Пеещите в реката не са изскочили от някоя от книгите за Хари Потър магически създания, а са си съвсем истински родопчани. Шеговитата им песен оглася на връх Нова година девинското село Триград. Изпълняват я мъжете от рода Хаджийски. С къпане в реката по стародавна традиция така те отбелязват края на старата и началото на новата година. Вярата на рода е, че реката отмива греховете им и те биват погълнати от „Дяволското гърло“.
С всяка година уникалният обичай на фамилията привлича все повече туристи. Още от есента всичките 250 легла в селото са запазени за тази новогодишна нощ. Селото просто пращи от туристи, каза шефът на местният пещерен клуб „Силивряк“ Костадин Хаджийски. Придошлите от цялата страна плащат между 10 и 15 лв. на нощувка. А сред тях има и хора, които идват 12 години подред в Триград, и то не веднъж годишно. Подкрепени стабилно с родопски ястия местни и гости с приближаването на 12-ия час поемат към Римския мост в центъра на Триград. Събира ги звука на каба гайда с тежко родопско хоро. Дузината съблечени по гащета мъже един след друг влизат в ледените води. „Никой не може да каже от къде е тръгнал обичаят. Така е правил дядо ни, прадядо ни и неговият дядо. Спазваме традицията“, казва 46-годишният Костадин Хаджийски. „Започваме новата година на чисто като се пречистваме от греховете направени през старата година“, обяснява й брат му Младен и добавя шеговито: Като таласъми сме в тази тъмница…
В рода вярват, че водите на Триградска ги освобождават от греховете им от отминалата година. С измиването в празничната нощ, те са сигурни, че влизат чисти в новата година, че всичко лошо и изчезнало от телата и душите им. През годините не ги спирал нито дебел сняг, нито лют студ, за да изпълнят ритуала. Рязали сме лед дебел 40 см и пак сме се къпали, казва Костадин и добавя: Случвало се е да ни се смеят, че подскачаме заедно да счупим леда, но не пропускаме. Обикновено излизали от смразяващите води целите обледени. Вярвайки, че го правят за здраве и берекет, никой от тях не се бил разболявал от нощното къпане.
Новогодишната нощ за фамилията, която местните знаят като Аличковци започва в дома на най-стария от рода. Всички задължително трябва да присъстват около трапезата, където ако някой се е скарал през годината е длъжен да се сдобри. „За това е тази трепеза – да сплотява рода“, обясняват Хаджийски. На масата задължително пък има родопска баница. По традиция жените приготвят и родопска капама. В глинено гърне слагаме кисело зеле, телешко, свинско и пилешко месо, нареждаме и сърмички. След 4-5 часа във фурната е готово, обяснява сдъпругата на Костадин Детелина Хаджийска. Триградчанката от край време е свидетел на ритуала край реката, но казва че усещането е по различно, когато „половинката ти“ участва в леденото къпане. В 12 часа с прегръдки Хаджийски отбелязват идването на новата година и тръгват към реката загрети с няколко чашки греяна ракия, която в Триград наричат „понч“. Там вече са започнали да се събират хората от селото и туристи. Жените от рода шеговито нареждат на мъжете си да не пропуснат да носят всичките си грехове, за да ги пуснат в реката и да могат да правят нови. Те самите измиват по традиция ръцете си до лактите в ледените води на Триградска. Ако няма достатъчно сняг някоя година, то си донасям, казва Младен, който след влизането в реката задължително се обтрива и със сняг. Ако реката е по-пълноводна, предварително обезопасяваме мястото, добавя 40-годишният родопчанин. Той самия участва в къпането от над 20 години. След 15-ина минути мъжете излизат от водата и задължително минават през гореща баня. След това отново пийват греяна ракия. След реката цялата фамилия отново сяда на трапезата. И започват разказите ….Винаги е имало страх от „Дяволското гърло“, обяснява Костадин. Местните знаят, че всичко пуснато в реката независимо от размера му изчезва безследно в пастта на пещерата. Това се доказвало не веднъж. Триградчани разказват как при наводнение 50 кубика дърва на техен съселянин изчезнали в „Дяволското гърло“. Порои отнесли цели дърварници в „Дяволското гърло“, които не се появили в излизащата от подземията река. Пещерата със страховитото име се се свързва с мита за Орфей, който слязъл в подземното царство да търси любимата си Евредика. Посещават я хиляди туристи целогодишно. Влезли вътре те попадат в „Бучащата зала“, където водопад с грохот отнася водите на Триградска някъде из скалите, за да се появи отново по надолу в ждрелото.