Бай Васил Шайков е на 83 години. Живее в китното селце до границата –
Кестен, което е с около 100-ина жители. Бай Васил, обаче, не е известен само в Кестен, а и по целия регион, че и по страната се прочу. Дядо Васил първо нашумя преди 5 години, когато поиска … бик от Президента. Упоритият родопчанин не само поиска бик, но писа за това писма на Президента в продължение на две години. Дядо Васил посочил, че ако няма бик, може да бъде пратен и осеменител. На държавния глава той е излагал и други най-болезнени проблеми на кестенци.
И така дядо Васил пише писма на институциите и досега. Последно прати писмо до правителството. В него той настоява да има лекар в селото, тъй като сегашното джипи не може да стига и хората оставали не обслужени или се налагало да пътуват до Триград. Обяснили му, че няма как за толкова малко жители да се прати лекар, защото няма как да се изхранва, пък и младите лекари не искат изобщо да чуят да идат на село. Бай Васил обаче знае, че хората са ценни и е упорит и лесно не се предава. Ще продължи да пише.
Целият трудов стаж на бай Васил от 37 години, преминал като кмет и то не само на Кестен, а и на още 8 околни села. Аха и да успее да спретне пътя до селото, с помощта на първия на партията в Смолян Величко Караджов, и дошла демокрацията. Така към 8 км път – особено нужни за близо 300 жители на Кестен и Жребово, седял не асфалтиран след това десетилетия. И на него му било болно…
Селцето е на един хвърлей от Северна Гърция. През браздата местните от двете страни лятото често си говорят. Южните им съседи им казвали: Вие по времето на Тодор Живков живеехте добре, ама сега сте жива скръб. Затова бай Васил прописал… „Пиша да се знае, че и тук живеят хора – не хайвани“, пали се бай Васил.
Една от болезнените му теми е, че в селото няма фелдшер. А като нямали такъв, хората се оглеждали да се махат от селото, клати глава бившия кмет. Затова той писал на институциите най-много за проблема с фелдшера. От там пускали писма до здравните служби в Смолян, откъдето все му отговаряли, че няма пари, и че по закон трябва да е така. Ами да променят закона, ядосва се родопчанинът.
Здравният пункт в селото бил закрит през 2004 г. Искали тогава да вземат и линейката, обаче, бай Васил се опълчил и казал, че по-скоро ще я подпали, отколкото да им я даде. Сега здравната кола седи заключена, а ключа за гаража е в него. „Нас не може да ни сравнят със София и Пловдив, там има хиляди доктори и болници. Пък ние тук две селца сме без постоянна здравна помощ. Ами през лятото като се върнат децата – ставаме 500 души. И като няма фелдшер никой не ни преглежда. От Триград идва докторица, обаче за по два-три часа какво ще ни помогне?“, вълнува се старецът. Обяснява, че като му стане зле на някой кестенец, всички в селото се вдигали в паника как да го предвижат.
„Решил съм додето не оправят проблема с фелдшера да не спирам да пиша“, отсича бай Васил. За фелдшера смята и на Световната здравна организация и ЕС да проводи хабер.“Да пратят един войник по-малко в Ирак и ще има пари за една здравна служба за 10 години“, нарежда родопчанинът. Ззащото е убеден, че и в последното село заслужават да имат човек, който да им мери кръвното и да им изписва илачите ежедневно.
Бай Васил взима 110 лв. пенсия. Имал две деца, но синът им Сергей починал на 25 г. и оставил двама сираци.
А за принципите си казва : „Аз съм червен. Партиен член съм от 1951 г. и такъв ще умирам. С червения билет ще ме заравят – така искам.“ Винаги се е интересувал какво става в държавата и затова гледа непрестанно новините. Буден е още за първата емисия по радиото в 4 ч. През целия ден следи радиото и телевизията и си ляга, след като чуе последните новини в 10 ч. „Трябва да има демокрация, ама и ред и дисциплина. Само с демокрация правим щуротии. Не си гледаме сиромашията, ами фукарлъка. Мерим се с Америка да пращаме войници в Ирак. Трябва да вземем пример от гърците – има ли техни войници някъде – няма. Те си оправят къщичката“, ядосва се бай Васил. И сяда на пишещата си машина и пише, поредното писмо до институциите.
Смолян прес