Най-високо разположената тракийска крепост на Балканския полуостров и
най-голямата в Родопите ще бъде отворена за туристи от юни т.г., съобщи днес на брифинг в Смолян доц. Ваклинова. Крепостта в местността „Градище“ е на 3.5 км над смолянското село Гела /1850 м/. Тя се е населявала сезонно от 11 в.пр. Хр. до 2 в. сл. Хр. и е отбранявала централния високопланински път от Солун към Тракия. Тя е най-добре запазената в Родопите, но и трудно достъпна. Проучена е и пригодена за туристите по проект за археологически разкопки на Фондация „Развитие на индустриалното, културно и природно наследство” с.Гела, Националния Археологически институт, Института по тракология към БАН и музея в Смолян. Той се реализира с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Стойността на проекта е 349 095 евро, от които безвъзмездната финансова помощ е 314 186 евро.
Крепостта е във форма на елипса, градена с каменна основа от 2.5 м и дървени огради. Била е военно убежище, със светилище и е уникална, защото преди и след това там не е имало крепост там, обясни научният ръководител на проекта доц.д-р Маргарита Ваклинова от Археологическия институт към БАН. Консултант по историческата част е проф. д.и.н. Валерия Фол, от Центъра по тракология – БАН.
Ръководители на археологическите разкопки са Николай Бояджиев и Дамян Дамянов от Регионалния исторически музей «Стою Шишков» в гр Смолян.
След разкопките са разкрити 250 кв. м от площта й от общо 3 дка.
Освен нея, по проекта е проучена и ще бъде отворена за туристи и откритата преди 40 г. в Гела ранно-християнска базилика от 4-6 век, която се намира в местността Манастира в селото, в близост до съвременната църква „Света Троица“. Базиликата е част от религиозен комплекс, който е най-високо разположеният в тази част на Европа/1485 м/. От него е започнало покръстването на тракийските племена в Родопите. Граден е през 5 век и е действал активно два века, бил е най-големия и богато украсен в Средните Родопи, с много стъкла, което говори за майстори от Солунско, казват археолозите. Размерите му са 30 на 14.80 м. В него те смятат, че е заседавал висш клир. Той е опожарен по време на славяно-аварските нашествия. Вътре са проучени два гроба, единият от които на особено почитан висш духовник, погребан седнал в гробна камера. Гробът бил открит още през 20-те години на миналия век, когато духовникът е бил намерен в златоткани дрехи и с златна монета в устата. „В този гроб, който се намира в предверието, костите бяха скупчени в единия ъгъл, тези които са ги намерили са извадили от устата на черепа една златна монета на император Юстиниан. Тази златна монета също я видях, с нея си квасеха киселото мляко в селото, в последствие обаче изчезна и остана само описана. Златоткани одежди, костен край на патерицата на този епископ, плюс антична лампичка – това датира находката и в същото време определя стойността на самия комплекс“, каза Ваклинова. Тя категорично отрече това да е Патриарх Евтимий, както разказваха местни слухове.
Тя обясни, че така са погребвани много висши духовни лица с особени заслуги, които даже се превръщали в местни светци. „Почти непостижимо е да се каже кой е той, след като няма допълнителни сведения „, каза Ваклинова.
„Тук този център възниква в конфликта с местното население, за да наложи нещо, което е чуждо духом, и срещу което това население се бори. И крайният резултат – да се християнизират местните, показва колко успешна е била тази мисия. Един от най-вълнуващите моменти,е заради това, че мисията на този център е важен за целия християнски свят на римската империя“, каза още Ваклинова.
Със заповед на министърът на културата Вежди Рашидов ранно-византийската базилика бе обявена за паметник на културата от национално значение.
До двата обекта има маркирани пътеки с информационни табели за древната им история.